Търговските вериги отказаха на правителството да продават 50% български храни

Търговските вериги излязоха с гневна позиция по повод искането да продават български плодове, зеленчуци, млечни, месни храни и консерви върху половината от търговските си площи. Сдружението за модерна търговия (СМТ), в което членуват „Билла“, „Кауфланд“, „Лидл България ЕООД & Ко“, „Аванти“, „Промаркет“ ООД и други, обяви, че искането погазва основните принципи на пазарната икономика и че ще насърчи сивия сектор.

Аграрното министерство е предоставило днес на веригите за становище проекта за постановление на кабинета. Планираните мерки бяха в търговските вериги да се обособят специални щандове, регали или хладилни витрини, в които се предлагат само български храни. В това число влизат:

• мляко и млечни продукти;
• месо и месни продукти;
• брашно;
• хляб;
• яйца и яйчни продукти;
• масла и мазнини;
• картофи и кореноплодни;
• зеленчуци – сурови (полски и оранжерийни), сготвени, консервирани, замразени, изсушени, ферментирали, зеленчукови сокове;
• плодове – пресни (полски и оранжерийни), замразени, изсушени, консервирани, под формата на нектари и плодови сокове, конфитюри, мармалади, желета и компоти;
• месни и месно-растителни консерви;
• готови за консумация храни в консервиран, замразен, концентриран или изсушен вид.

Те трябва да са произведени на територията на Република България. От производителите не могат да бъдат изисквани никакви плащания, във връзка с предлагането за продажба на тяхната продукция, както и продукцията им не може да бъде продавана на промоционални цени, освен с изричното им писмено съгласие.

„Предлаганите групи храни се закупуват директно от производители с място на осъществяване на дейността на територията на областта, където се намира съответният търговски обект или до 200 км от областния център, и които са регистрирани по Закона за подпомагане на земеделските производители или притежават обект, регистриран по Закона за храните.  Заплащането на закупените групи храни се извършва в 14-дневен срок от предаването им от производителя на търговеца“, гласи проектът за постановление на кабинета.

Според Сдружението за модерна търговия обаче, предложените промени биха довели до изключително вредни последици за всички участници на пазара на хранителни стоки – българските потребители, търговците на дребно и самите български производители. „Предвидените мерки забраняват утвърдените бизнес модели на търговските вериги, които предлагат на милиони българи качествени храни на ниски цени, благодарение на оптимизация на процесите и безкомпромисен контрол на качеството. В резултат може да се очакват повишаване на цените, ограничаване на избора и дефицит на много стоки и достигане до пазара на храни с ниско качество.

Въпреки, че целта на проекта е да подкрепи българските производители, всъщност за много от тях ще има негативни резултати. Най-тежко ще пострадат производителите на разстояние над 200 км от София, където е концентрирана значителна част от потреблението на храни в България. Освен това добрите български продукти и техните конкурентоспособни производители отдавна са широко представени и успешно се продават на рафтовете на търговските вериги. „Притискането“ на тези производители чрез административна мярка в полза на други не е справедливо спрямо техните досегашни вложения в иновации и производствени мощности на основата на прогнозни количества за продажба в хранителните вериги.

Важно е да се има предвид, че предложените промени противоречат и на законодателството на ЕС в редица области като нарушаване на свободата на движение на стоки, ограничаване на конкуренцията и нерегламентирана държавна помощ и ще доведат до наказателни процедури срещу България. Целта на планираните мерки да се помогне на българските производители се споделя от търговските вериги, но тя не се постига с настоящия проект.

Той прави българските производители по-неконкурентоспособни“, изтъкват веригите. Според тях проектът защитава основно интересите на сивия сектор в страната, който в условията на извънредно положение не успява да намери пазар за несертифицираната си продукция и се опитва да влезе в търговските вериги през „задната врата“.