Унгарска мангалица
Унгарска мангалица - прасетата с вълна на овце

Унгарска мангалица – породата свине с вълна на овце

Артур Абаев пристига заедно със семейството си в Саратовска област през 2015 г., когато започва запознанството му с фермерската работа. В село Букатовка той отглежда зеленчуци, приготвя зимнина, развъжда прасета и пилета.

Артур Абаев
Артур Абаев

Артур разказва, че след 1991 г. много населени места в Саратовска област запустяват, в това число и с. Букатовка. „Не, тук не е имало война, нито масови бедствия.

Просто бе разрушена цялата система на държавното селско стопанство“, обяснява Абаев. По това време се закриват колхозите и совхозите, което довежда дотам много хора да останат без работа.

Според младия фермер, тази тенденция се наблюдава и до днес – селата умират. Разрушени са много от старите ферми, полята не са засети, няма постоянни работни места. Всичко води до това, че цели семейства са принудени да напуснат селата и да търсят препитание в големите градове.

Свинеферма
Изоставена свинеферма в Саратовска област

Във Воскресенския район действа голямо просторно училище, но тъй като тук не се заселват млади семейства, в скоро време училището ще бъде затворено. В целия район няма нито една действаща свинеферма.

Така Артур се заема с нелеката задача да възстанови свиневъдството в района – по този начин смята да отвори няколко работни места за местните хора, както и да предложи месо на пазара, разказва руското издание jrka.ru.

За целта младият фермер се заема да отглежда породата свине Унгарска мангалица. Тя се отличава от обичайните породи прасета както по външни признаци, така и по физическите параметри. Благодарение на гъстата вълна, Мангалицата е студоустойчива, има силен имунитет, по-малко податлива е на инфекциозни заболявания, а най-главното достойнство на тази порода е лесното отглеждане и хранене.

За тези свине не са нужни грандиозни постройки и свинеферми. Достатъчно е да се направи навес, под който животните могат да се приютят на сушина. През зимата Мангалицата живее в дървена постройка с навес, а през лятото е на паша на открито.

Развъждането на Мангалица започва през 1830 г. в Австро-Унгарската империя. Ерцхерцог Йозеф Антон (1776–1847), седмият син на римския император Леополд II и третата му съпруга принцеса Мария Доротея Вюртембергска (1797–1855), получава от сръбския княз няколко свине порода Шумадия и ги кръстосва с породите Bakony и Szalonta.

Новополучената порода Мангалица е с руно като на овца и склонна към по-голямо качване на тегло. Първоначално видът е запазен само за Хабсбургското царско семейство, но заради страхотния вкус става толкова популярен, че до края на XIX век е основната порода свине в Европа.

Унгарска мангалица
До края на XIX век Мангалицата е основната порода свине в Европа

Свинете от породата Мангалица са почти унищожени до 1990 г., когато общата им бройка е около 200.

Интересът към породата се връща в средата на 1980 г.

Създава се Унгарска национална асоциация на развъдчици на Мангалица с цел да се предпази видът от изчезване. През следващите 20 г. традиционната наденица мангалица със сладък червен пипер отново се появява на унгарските пазари.

Днес има повече от 8000 разплодни свине в Унгария, които произвеждат 60 хиляди животни всяка година. Това прави породата все още много ограничена, но извън опасността от изчезване. Мангалица е уникална порода – единствената друга порода прасета с подобна рунтава козина е изчезналата вече Lincolnshire Curly Coat of England.

Сланината на този вид животни е сред най-ценните и световно известни видове свинска сланина. В месото й равномерно са разпределени пластове мускулна тъкан и мазнина, затова то изглежда като мраморно. При готвене мазнините се топят, изпълват месото със сок и му придават неповторима нежност и мекота.

Месото на Мангалицата съдържа лесно усвоими желязо, вещества, препятстващи образуването на холестирин, ненаситени аминокиселини и витамини, има антиканцерогенни свойства, т.е. активно способства за извеждането от организма на вещества, провокиращи ракови заболявания.

Унгарска мангалица
Сланината на този вид животни е сред най-ценните видове

Тайната на качеството на месото от Унгарска мангалица е в това, че заради особеностите и съдържанието на храната, за която други породи не са пригодни, тази порода наддава на тегло по-бавно и по естествен път, в резултат на което сланината и месото имат по-лека структура и особени вкусови качества.

По-голямата част от времето тези животни прекарват на пасища, в близост до естествени водоеми, използват за храна полезни продукти и зърно без добавки. Затова месото се смята за екологично чист и полезен продукт.

Ако проектът на Артур Абаев успее, първото поколение малки прасенца от Унгарска мангалица се очаква през есента на 2016 г. Те ще бъдат отглеждани при интензивно хранене и през есента и зимата на 2017 г. фермата ще добива полезен и екологично чист продукт.

„За отглеждането на свинете майки и малките прасенца ще бъдат наети двама работника – пастир и отговорник за двора на фермата. Макар това да не е глобална промяна, все е нещо в борбата с безработицата по селата“, казва Артур Абаев.

Възстановяването на свиневъдството е само един от етапите на развитие на селското стопанство във Воскресенския регион. Тази пролет в плановете на фермера влиза да посее селектирани полски култури като тиква, цвекло, тиквички, а така също и люцерна и гулия. По този начин младият фермер планира чувствително да занижи разходите за изхранване на животните през зимата.

Към момента търсенето на месо от Унгарска мангалица на руския пазар не е голямо. Малцина са хората, запознати с тази порода, макар че от нейното месо в някои региони до днес правят т. нар. „бяла“ шунка, чиято цена достига 40 000 рубли.  В стопанството на Артур сега има пет свине майки, един нерез и около 50 млади прасета. Тъй като фермата се развива в момента, да се възстанови цял един отрасъл в региона от сам човек не е никак лесна работа.

Унгарска мангалица
Унгарска мангалица

Затова Артур Абаев създава интернет проекта „Възраждане на фермерството във Воскресенск“, а желаещите могат да добавят своя принос в развитието на животновъдството в Саратовска област. Абаев е създал и групи в социалните мрежи, в които разказва за проекта: http://vk.com/mangalica115 и https://www.facebook.com/mangalicarus/.

По думите на младия фермер, със събраните от дарители средства ще купи строителни материали за помещения, в които да се отглеждат животните, оборудване за отопление, както и пет свине майки от породата Унгарска мангалица. В знак на благодарност, Артур ще изпрати на всеки, подпомогнал проекта, екологично чисти храни и продукти от двора на фермата си.

За Екатерина Терзиева

Вижте също

Вино

„Дни на местните вина в Ямбол“ започват в навечерието на Трифон Зарезан

„Дни на местните вина в Ямбол“ ще се проведат за пръв път в края на този месец в Ямбол. В периода от 23 до 25 януари три винарни от региона ще представят своите вина в три местни ресторанта, които имат отношение към производителите и продуктите от Ямболския край.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *