Агроновините Новини за земеделие и храни
Седем крави от породата Българско родопско говедо са осиновени от приемни семейства в инициативата „Спаси крава“, подета от Милкана Йорданова, председател на кооперация „Родопа“ в смолянското село Смилян.
Всички осиновени крави се отглеждат по родопските пасища
Заедно с Петър Матеев от Варна започват да търсят приемни стопани на крави от изчезващата българска порода. Всички осиновени говеда се отглеждат по родопските пасища. Заради всички рестрикции през годините, броят на животните от тази порода драстимчно е намалял, а тя не отстъпва по красота, продуктивност и качества на млякото от швейцарските крави, казва Милкана пред в. Марица.
Породата Българско родопско говедо е селекционирана от БАН от 1954 г. През 1989 г. тези крави в Смолянско наброяват 28 000. През 2007 г., с въвеждане на квоти и изисквания за стопанствата, те намаляват до 12 000, а днес са малко над 3000. „Сега сме малцина фермери, верни на традицията, които отглеждаме тези кравички. Възникнаха и малки ферми с по 7-10 животни“, казва Милкана Йорданова.
Инициативата „Спаси крава“ съхранява породата Българско родопско говедо
След като затварят границата с Гърция, тук в стопанствата започват да се селекционират крави от Българското късорого говедо, което е много издръжливо за планински условия, както и английският Джърсей. Инициативата „Спаси крава“ има за цел да съхрани породата Българско родопско говедо. „Осиновители на крави са най-вече хора, които живеят в голям град – Пловдив, София, Варна. Подписва се договор от четири страни – продавач, семейство, мандрата и ако подлежи на селекция – Селекционният център, за да се поддържа кравата като порода.
От приемното семейство млякото идва в мандрата. Ние го преработваме, а на семейството, което е купило кравата, в продължение на 3 години изпращаме продукция от мандрата. Имаме вече 24 различни артикули. Така кравата е спасена, семейството, което я продава, е спокойно, че тя е жива и се гледа добре, а осиновителят, който купува кравата, получава хубави млечни продукти, а мандрата получава мляко“, обяснява Милкана.
Планинските крави и тяхното мляко изчезват
„Свидетел съм на тъжната картина как изчезнаха хубавите домашни стопанства с чудесните планински крави и как изчезва млякото, добито от тях, което е и мляко, и лекарство. То съдържа всички съставки, които са най-полезни както за малките деца, така и за по-възрастните – Омега 3, витамини, минерали. За мен не е правилно да се внасят в Родопите с европейски пари крави от Дания, Холандия и да се правят големи ферми. Камъкът си тежи на мястото“, казва Милкана. От 25 години насам тя утвърждава вкуса на млякото от пасищно отглеждани крави, особено родопските.
„Преработваме само такова мляко от близките погранични села, където кравите пасат по цяло лято, а през зимата консумират сеното от тези ливади. В горното поречие на река Арда ливадите имат различен състав – в едни преобладава много мащерка, в други – лайка, даже има находища, записани в Червената книга, от див родопски крем в района на Сивино.
Родопското говедо за планинците е като кравата Милка за швейцарците
Млеката, добити от този район, са изключително различни. Вкусът е наситен, цветът е кехлибареножълт на този тип кашкавал или жълто сирене, сирене „Гайда“ – прототип на „Гауда“, „Парнар“ – прототип на „Пармезан“, „Геран“, „Родопи“, което е прототип на „Кефалотири“ и др. Този тип сирена се правят от такова мляко, защото при тях няма процеса на пропарване, обработват се на по-ниска температура, зреят месеци наред“, обяснява Милкана.
Тя призовава политиците години наред да акцентират на развитие на местните ресурси и породи. „Млякото от планината наистина предстои да стане рядка ценност. А кравата, която го дава – защитен вид. Съветваха хората да я сменят с месодайна порода и такива квоти се налагаха, че хората да не могат да си продават млякото от нея. А каквато е за европейците швейцарската Милка, такова е за Родопите нашето Българско родопско говедо. Както алпийците се гордеят с тяхната крава, така и ние можем да се гордеем с нашата, по нищо не ѝ отстъпва“.
