Агроновините Новини за земеделие и храни
Все повече граждани без селски опит садят зеленчукови градини на село. След като през последните две години населението в българските села се увеличи с 200 хиляди души, половината от които в трудоспособна възраст, сега новодошлите се заемат и с градинарство.
Увеличава се броят на хората, които нямат общо със земеделието, но засаждат в дворовете си зеленчуци
„Броят на хората, които нямат нищо общо със земеделието, но отскоро са взели решение да засадят в дворовете си зеленчуци, наистина се увеличи и то много. Всеки ден ни питат могат ли да си закупят разсади от домати и други зеленчуци“, разказва пред АгроПловдив директорът на института проф. Даниела Ганева.
През последните седмици в Института по зеленчукови култури (ИЗК) „Марица“ непрекъснато получават заявки за разсад от нови градинари любители, решили да отгледат своя реколта зеленчуци. В института обаче не могат да откликнат на нарасналото търсене, тъй като поръчките за сортовете на ИЗК се записват още в началото на годината, производството на разсад се съобразява с предварително заявените количества.
Търсят се семена за български домати, тиквички, краставици и пипер
„Затова сега казваме на хората, че ако останат непродадени зеленчукови разсади, ще ги потърсим, за да си закупят“, обяснява проф. Ганева. Разсадът на института се търси, тъй като семената са качествени и от сортове, създадени в ИЗК „Марица“, проверени са от Българската агенция по безопасност на храните и от Изпълнителната агенция по сортоизпитване, апробация и семеконтрол.
Най-много се търси разсад за домати от сортовете „Розово сърце“, „Алено сърце“, „Идеал“ и сорта с чери домати „Аля“, посочва сайтът АгроПловдив. От краставиците се произвежда сортът „Гергана“, от тиквичките – „Бистра“, а от пиперите – „Ивайловска капия“, „Сиврия“ и други. Общото производство на разсади за продажба е към 50 000 корена.
Животът в къща с двор се оказва все по-желан от градските хора, като само за последните две години населението в българските села се е увеличило с 200 хиляди души. Половината от тях (52%) са в трудоспособна възраст.
Още най-малко 90 хиляди българи ще изберат селския начин на живот тази година
През 2021 г. броят на новорегистрираните жители на малки населени места е нараснал с 108 550 души, сочат данните, изнесени по време на бизнес форум тази пролет в София. Прогнозата е през 2022 г. още 90 хиляди българи да изберат селския начин на живот, казва пред БНР Борислав Борисов, председател на Асоциацията на българските села у нас.
Търсенето на къщи в близост до големите градове надхвърля предлагането 10 пъти. Важни фактори при избора се оказват уредената инфраструктура и разстоянието до 80 км от града. Предпочитани са готови за обитаване имоти, с двор от най-малко декар, посочва Борисов. Чистият въздух, близостта до природата, а и усещането за „безопасна“ свобода по време на пандемията, се превърнаха във все по-важен критерий при закупуването на имот от активните българи.
