Caryx

Англичанин стана „Цар на лютеницата“ на фестивала в Куртово Конаре

0

Англичанинът Скот Ламбоурн е новият „Цар на лютеницата“ в пловдивското село Куртово Конаре, където за десети път тази година се провежда „Куртово Конаре Фест“. Скот е първият мъж, който печели престижната награда, връчвана досега само на местни майсторки на различни видове лютеница.

Той живее в селото от близо 15 години, откакто дошъл в България със свой приятел и останал очарован от природата и хората. Впоследствие купил къща и земеделска земя в Куртово Конаре и се преселил тук с майка си. Работи като уеб дизайнер и може да упражнява професията си от всяка една точка на света.

Куртово Конаре ФестКулинарията му е хоби, като в консервите си съчетава традиционни български плодове и зеленчуци с британски идеи – чътни от тиквички и ябълки, от сливи и домати, сос от домати с мед, карамелизирани пикантни моркови. Наградата в тазгодишния „Куртово Конаре Фест“ Скот Ламбоурн спечели с фино смляната си лютеница.

Тайната на хубавата лютеница от Куртово Конаре е в добрите суровини – домати, пиперки и патладжани, отгледани в дворовете на селото. Във всяка къща правят лютеница, като използват различни рецепти и технологии – фино смляна, едро смляна, с повече домати, с преобладаващ вкус на зелени пиперки. Някои от жените правят и детска лютеница, която овкусяват с чист пчелен мед, вместо със захар.
Куртово Конаре Фест
Местната лютеница не става същата, ако не е направена с двата стари сорта Куртовски розов домат и Куртовска капия. Историята на прочутия местен домат датира от векове – семената на доматите са пренесени от Цариград в селото през 1896 г. благодарение на Александър Димитров, по-известен в Куртово Конаре като дядо Александър.

Така едрите розови домати се разпространяват сред местните хора. Куртовският домат (Solanumlycopersicum L.) е с наситено розов цвят, подходящ е за прясна консумация, но се използва и за консервиране. В селото отглеждат и прословутата едроплодна Куртовска капия, която комбинирана с розовия домат дава автентичния вкус на местната лютеница.

Емилия Шушарова

Емилия Шушарова

Село Куртово Конаре повече от век е прочуто с производството си на зеленчуци и плодове. Все още са запазени старите местни сортове ябълка куртовка, която узрява чак през октомври и може да се съхранява цяла зима, както и прасковата Червена куртовка, характерна с едрината си и нежния си аромат и вкус, разказва секретарят на местното читалище „Любен Каравелов 1897“ Емилия Шушарова.

Едва неколцина местни овощари произвеждат фиданки от тези два сорта и не могат да смогнат на големия клиентски интерес от цялата страна.

Освен лютеница на фестивала в Куртово Конаре се представят и домашно приготвени гозби – пуричките от тесто, пълнено със спанак и сирене на Цветанка Събева и Дафинка Царева, местен сорт боб с прясна тученица, постни сърмички, баници с масло и сирене, тиквеници, торта от печени червени пиперки, сладкото от люти чушки на Николина.
Култово Конаре Фест
Гостите на „Куртово Конаре Фест“ опитаха сладка от пъпеш, диня, бели череши и праскови, кьопоолу, подправки от местни ароматни растения, Златка Дойчевска и Ели Илиева показаха натурален ябълков оцет и биовино от малини, а Виолета Крушкова от ферма „Златно руно“ предложи на посетителите фермерски сирена и прочутото сирене брънза.

Освен „Цар на лютеницата“, жури определи и наградите за най-атрактивен щанд, най-голям домат, най-голяма пиперка, най-красива кукла, изработена от плодове и зеленчуци, най-вкусни домашни консерви, най-вкусни традиционни ястия. Новият конкурс на феста бе за най-стар и интересен гевгир, използван от местните хора за приготовление на лютеница.

Златка Дойчевска

Златка Дойчевска

Сред гостите на фестивала бяха Иванка Статкова, експерт в аграрното министерство, и Георги Събев, съветник по земеделие в Европейския парламент.

„Куртово Конаре Фест“ – фестивал на чушката, домата, традиционните храни и занаяти, се провежда за пръв път през 2009 г. и благодарение на усилията на жените от местното читалище става традиционен с цел да подпомогне местния поминък.

За пръв път тази година по време на фестивала бе представено и културното наследство на маджирите – преселници в селото от началото на 80-те години на XIX век.

loading...
Споделете.

Коментирайте

Close