Вкуси България със SlowTours.bg

Букурещ иска да защити Добруджанската баница като румънска

0

Румъния е започнала процедура по защита на “Добруджанска баница” като свой продукт със защитено географско указание (ЗГУ). Страната е подала заявлението в Брюксел през 2019 г., като в началото на февруари т. г. то е обнародвано за възражение в Официалния вестник на ЕС.

Производители от другите държави членки, които припознават “Добруджанската баница” (на румънски Plăcintă dobrogeană – „Плъчинта добруджана“, б. а.), имат три месеца до началото на май да направят обосновано възражение за наименованието на продукта и начина му на производство.

Това трябва да стане чрез националните им министерства. Според описанието, което са дали северните ни съседи, Plăcintă dobrogeană е изпечено, замразено полуизпечено или замразено неизпечено тестено изделие, направено от тестени кори, с плънка от солено меко сирене, смесено с извара и яйца.

Румъния претендира за “Добруджанска баница”, макар част от Добруджа да е в България

Корите се правят чрез разтегляне и издърпване на тестото. Напълнените кори се навиват, нагъват и подреждат спираловидно в кръгли тави. Теглото на продукта е между 500 g и 2 000 g. Има солен вкус, който се дължи на сместа от сирене, извара, яйца и кисело мляко, изпечена заедно с корите от тесто без мая.

Специфичният характер на Plăcintă dobrogeană се дължи на методите и уменията, предавани от едно поколение на следващо в Добруджа. Това твърдят румънците в изпратените в Брюксел документи.

Географският район на производство включва две административни области: окръг Тулча и окръг Констанца, като и двете административни области образуват непрекъснат район в югоизточна Румъния, известен още като Северна Добруджа.

„Плъчинта добруджана“ е нов търговски продукт от 2009 г.

Прави впечатление обаче, че „Плъчинта добруджана“ е съвсем нов търговски продукт. Макар да има цитирани етнографски проучвания от 20-ти век, включително и от период, в които части от областта са били български, първата съвременна справка за продукта е от събор в община Кумпана едва през 2009 г., която има население около 12 хиляди души.

Цитират се и специализирани издания от 2018 и 2019 г. Има и референция за пътуване на Евлия Челеби от времената, в които Добруджа е била част от Османската империя. Plăcintă dobrogeană е свързана с важни религиозни празници и следователно подлежи на специални правила по отношение на подготовката и консумацията.

Приготвя се през цялата т. нар. Бяла седмица (Масленица), на Коледа, на храмови празници (Ден на покровителя) и по време на семейни тържества като сватби и вторника след сватбата, когато традиционно се прави Plăcintă dobrogeană на булката. Според румънците, всички тези специфични елементи, взети заедно, правят тяхната “Добруджанска баница” различна от другите подобни продукти.

Двама от заявителите на “Добруджанската баница” са с италиански имена

Заявлението е подадено от Асоциация на име Asociaţia Tradiţional Moesis (Традиционна асоциация „Мизия“), като за заявители на процедурата се посочват две фирми на производител и още една, занимаваща се с опаковане. Любопитен факт е, че двама от тези заявители имат сходни италиански имена.

Един-единствен производител пък е подал а обем на производство на продукта, но само като оценка за периода 2019-2023 година, а не реален обем на производство. На практика не се знае дали и колко “Добруджанска баница” е произвеждал този производител към момента на подаване на заявлението за защита. Брюксел обаче явно намира това за приемливо, щом тази информация се приема като част от документацията по заявлението.

Хървати подкрепят румънците в защитата на “Добруджанска баница”

Румънските кандидати също са включили в своето заявление референция от базирания в Хърватия, Сърбия и Босна и Херцеговина „Агроклуб“, в който хърватски журналист гръмко твърди „Добруджанската пита идва от Румъния“.

“Добруджанска баница” традиционно си се прави и у нас в регионите на Южна Добруджа. Изглежда обаче, че няма реално регистриран производител на продукт „Добруджанска баница“. Дано българското земеделско министерство да успее да защити възможността и ние да произвеждаме и защитим своя баница от Северна Добруджа.

Наскоро стана ясно, че по време на междуправителствени дискусии, когато сме подали заявление за защита на храна с традиционно-специфичен характер „Кайсерован врат Тракия“, Гърция се е съгласила да свали възражението си, ако и ние нямаме възражение те да използват географския термин „Тракия“ за техни продукти. Топката сега е в българското аграрно министерство.

“Добруджанска баница” традиционно си се прави и в България

Георги Събев„Похвална е инициативността на румънските производители да защитят регионален продукт в икономически най-слабия район на страната. За последните 5 години те са приключили успешно процедурата с 6 продукта, като още 2 в допълнение на „Добруджанската плъчинта“ са започнали процедура като Географски означения по европейските схеми за качество.

Всъщност един от тези други два продукта също се произвежда в румънска Добруджа, а именно „Салата с щуков хайвер от Тулча“. В Румъния вече са осъзнали и проумели, че схемите за качество на ЕС носят потенциал за развитие на селските райони. Дано и в България тази тенденция започне, след вече близо 15 години членство в ЕС“ коментира Георги Събев, съветник по земеделие, местни храни и развитие на селските райони в Европейския парламент.

Споделете.

Коментирайте

Close