Данък върху земята не може да се въведе и да се събира, заради липсата на кадастър. Това смятат учените от Института за икономически изследвания при БАН по повод публичната лекция на доц. д-р Огнян Боюклиев „Земеделската земя в България – организация на ползването, регулации, възможност за въвеждане на поземлен данък” снощи в столицата.
По данни от статистиката, обработваемата земя у нас е около 54 млн. дка, раздробена на 25 млн. парчета. Собствениците им са близо 3,5 млн. души, които няма как да бъдат открити без кадастрални планове, заяви доц. д-р Боюклиев. Той е пресметнал на база пазарната цена на нивите и други коефициенти, че приходите в хазната от данък върху земята няма да надхвърлят 200 млн. лева.
Икономистите на БАН са убедени, че при липсата на актуален регистър на поземлената собственост, събираемостта на данъка върху земята е съмнителна.
Държавата е похарчила $400 млн. за връщане собствеността върху земята
Развитието на земеползването у нас зависи от две важни тенденции, обясни в лекцията си доц. д-р Огнян Боюклиев. дискусията. Първата е, че връщането на земеделската земя е най-скъпата реформа у нас – за периода от 1992 г. до 1998 г. са изхарчени 400 млн. щатски долара за връщане на собствеността върху земеделските земи.
В тази сума не влизат заплатите на 300 сужители в Министерството на земеделието и храните и други 900 чиновници в поземлени комисии в страната. Втората тенденция е, че за последните 10 години пазарът на земеделска земя е бил най-динамично развиващият се у нас. Данните сочат, че от 2004 г. до 2013 г. около 18% от нивите са сменили собствеността си, като цената им е нараснала 4 пъти.
С 6% нараства годишната рента върху обработваемата земя
Средно с по 6 на сто расте и годишната рента върху земята, като увеличението следва размера на субсидиите от Европейския съюз. Финансовата помощ от ЕС през 2007 г. е била 15 лева, а през миналата година е нараснала двойно. За същия период рентата е скочила от 10 на 31 лева, каза още лекторът.
Доц. д-р Боюклиев е завършил икономика на природоползването в Лесотехническата академия в Санкт Петербург. Специализирал е в Япония и Франция. Бил е експерт към Комисията по земеделие на Народното събрание, съветник и член на работни групи в няколко парламента. Национален експерт е по Програма за развитие на селските райони – ЛИДЕР, и преподавател по програмите за обучение по ПРСР. Научните му интереси са в областта на аграрната политика, развитието на селските райони, селската икономика, трансграничното сътрудничество, организацията на пазарите на земеделски и хранителни стоки.