Caryx

Деан Тодоров: Пазар за козето мляко има в цял свят, освен в България

0

Г-н Тодоров, статистиката на МЗХГ за последните години показва, че козевъдните стопанства у нас се окрупняват и козите вече не са препитание на голям брой хора, както в годините назад. На какво се дължи това?

Дължи се основно на обезлюдяването на селските райони. Масово селата изчезват, населението застарява и няма кой да гледа животни. Но това не е рационално – има дефицит на козе мляко и кози продукти в Европа – там всички натискат да се увеличи производството. При нас секторът се свива и броят на отглежданите кози намалява – за мен нашите преработватели или не искат, или не могат да влязат в този бизнес.

Деан Тодоров е на 29 години, машинен инженер и магистър по земеделска техника, завършил Техническия университет в Русе. Има и магистратура по селекция и репродукция на животните в Аграрния университет в Пловдив, а в момента работи по дисертацията си по селскостопанска техника. Потомствен козевъд – семейната ферма се намира в русенското село Тръстеник в Дунавската равнина. От 2010 г. е председател на Асоциация за развъждане на млечните породи кози. Съпредседател е на Националната овцевъдна и козевъдна асоциация.


Само за 7 г. броят на отглежданите кози у нас намаля със 100 000 бр. до 256 000. На какво се дължи това?

Предполагам, че причината е същата. Ако приемем агростатистиката за относително коректна, защото специално в животновъдството данните не могат да бъдат докрай достоверни, тя показва, че намаляват стадата с по 30-40 животни, които са по-скоро лични стопанства. Те намаляват драстично за сметка на останалите, които се окрупняват. Тези 256 000 кози са в стада с над 50 и над 100 животни.

Но в същото време интересът на чуждестранните инвеститори, които влагат капитали в козевъдство у нас расте.

Да, защото пазар за козето мляко има в цял свят, освен в България. То е най-добрият заместител на майчиното мляко. И двете ми деца израснаха само с козе мляко от втория месец. Тенденцията е от прясното мляко да се прави сухо мляко, което да се изпозва в бебешките храни. Но в България това го няма, изкупната цена е ниска. В районите на Видин, Враца и Монтана  изкупната цена е 0,25-0,35 ст., това е подигравка. Средната ена е 0,60-0,70 ст. Поддържа се монопол от страна на млекпреработвателите. Има еднакви изкупни цени, а това за мен означава, че има картел.

Козето мляко в цял свят заема голяма част от потреблението. Във Франция и Холандия козевъдството е в разцвет – там има стада с по 3000-8000 животни, организирани в кооперативи. Имат си собствена марка и мандра. А у нас има тенденция част от мандрите да са некоретни. Заради злоупотреби и влагане на растителни мазнини, сухи млека, кондензирани млека и сухи суровтки се стигна до отлив на потребителския интерес към млечните продукти.

Как субсидиите повлияха българското козевъдство и ако има положителен ефект, той устойчив ли е?

Честно казано при нас в асоциацията има неочаквано голям ефект. През 2013 г., когато бе пусната мярката за агроекология и опазване на застрашени от изчезване породи,  интересът към породата Българска бяла млечна (ББМ) коза не беше много голям. Сега мога да отбележа като успешно реализиран проекта за възстановаване на тази порода. Очаква се тази година козите ББМ да са над 13 500. В сравнение с 2010 г., ръстът е огромен – тогава бях останали 680.

Това е резултат от работата на фермерите, на асоциацията, на пръчопроизводните стада. ББМ е много търсена сред козевъдите заради високата продуктивност  – млечност 600-800 литра, като има чести случаи на животни, които я превишават. Маслеността е 3,3-3,5%, сухото вещество също е много високо. Млякото от тази порода няма специфичната миризма на козе мляко, която я има при местните и непородните кози.

Преди 10 г. у нас се отглеждаха от 9 чистопородни стада от породата ББМ, две от които бяха ликвидирани покрай кризата. Каква е ситуацията към днешна дата?

Най-чистопородните стада – около 30 у нас, са в клас национален генофонд. Преди години бяха не повече  от 1-2. Над 50 стада се водят елитна част на популацията.  В момента козите от породата ББМ са 13 500, това е около 0,6%. Говорим за чистопородни животни, а не както преди години е имало над 100 000, които са били в по-голямата си част кръстоски с местни животни. Чистопородно жиотно значи минимум три поколения назад да са били от тази порода. Останалите породи също бележат съществено развитие.

Как се развива селекцията – продължава ли  възпроизводителното кръстосване, съчетано с периодично облагородително кръстосване и целенасочена племенна работа?

Внасяме саански кози – последно внесохме 20 мъжки животни за разплод. Сред тях е и световният шампион на саанската порода за 2015 г. В момента е в Изпълнителната агенция по селекция и репродукция в животновъдството, където му се замразява семенна течност за Националната генетична банка. Следващия месец сме планирали внос на 1200 женски саански кози от Холандия.

Каква е Вашата прогноза за българското козевъдство?

Има перспектива, но и много работа, която трябва да се свърши. Нужно е да се уредят пазарите и да се улесни изкупуването на млека на по-добра цена, изкупуването на козе месо, както и да се намери пазар за новородените яренца. Това е основната ни цел, работим по нея от две години насам. В момента в асоциацията правим демонстрационна ферма с център за добив, съхранение и изследване на семенна течност, с лаборатории за изпитване на мляко. В развъдния център на асоциацията ще се прави ин витро осеменяване на животните. Това е с цел да се подобри състоянието на стадата и да излезем на международните пазари – в момента в целия свят семенна течност произвеждат само три страни – Холандия, Франция и САЩ.

loading...
Споделете.

Коментирайте

Close