BASF Priaxor

Светът търси козе мляко, а в България затриваме козите

0

Козите дават мляко, кожи и месо, което е най-здравословното от всички червени меса. Козето мляко е по-хранително от кравето, но съдържа по-малко лактоза. Козите, наричани у нас „кравите на бедните“, се развиват добре в райони, неподходящи за други видове млекодайни животни, и са особено добри в поддържането на запустели земеделски земи. От години в Европа и света търсенето на кози продукти непрекъснато расте.

В България обаче е точно обратното – броят на отглежданите кози, както и на стопанствата за тези животни, непрекъснато намаляват. В края на 2017 г. общият брой на козите в страната е едва 256,9 хиляди – спад със 100 000 животни за период от 7 г. назад, показва последният Аграрен доклад на земеделското министерство. Само големите ферми, отглеждащи 100 и повече заплодени кози, се увеличават и то с над 40%. При по-малките стопанства и животните в тях има намаление, което на места достига до една четвърт.

„Спадът се дължи основно на обезлюдяването на селските райони. Населението застарява и няма кой да гледа животни“, коментира Деан Тодоров, председател на Асоциацията за развъждане на млечните породи кози и съпредседател на Националната овцевъдна и козевъдна асоциация. „В цяла Европа има дефицит на козе мляко и кози продукти  – там всички работят за увеличение на производството, но нашите преработватели или не искат, или не могат да влязат в този бизнес“, допълва той.

Мляко
Козето мляко е с ниско съдържание на лактоза

Козето мляко е по-хранително от кравето

Козето мляко има по-голяма хранителност от кравето, благодарение на по-голямото количество сухо вещество, мазнини и белтък. Протеините му са богати на казеин – 75%, и на албумини, посочва в книгата си „Млечно козевъдство“ проф. д. с. н. Светозар Тянков.

Ненаситените мастни киселини са 76%, докато в кравето те са 61 на сто. По отношение на аминнокиселинния състав козето мляко е близко до човешкото, освен това има повишени антиинфекционни, антианемични и антихеморагични свойства. По съдържание на мастни киселини козето месо е сходно с овчето и говеждото. Неговата мазнина се отличава с по-ниска температура на топене. Няма миризма и специфичен вкус с изключение на мазнината от старите пръчове.

Козето месо съдържа значително повече витамини А, В1 и В2 от месото на останалите видове, селскостопански животни, пише проф. д. с. н. Тянков. Много ценно е месото на младите животни, особено до двумесечна възраст, хранени с мляко. Цената му е най-висока и то се смята за диетично. В Италия се цени т. нар. „бяло месо“ от ярета до 40-45-дневна възраст.

Очаква се глобалният пазар на козе мляко да има най-малко 6% годишен темп на растеж в периода 2018-2022 г., според последния доклад на британската компания за пазарни проучвания „Technavio“. Ключов фактор за това е увеличеното търсене на продукти без или с по-ниска лактоза. В целия свят секторът млечно козевъдство е един от най-бързо растящите – отглежданите близо милион млечни кози в САЩ произвеждат около 24 000 т мляко и 600 т сирене, но Щатите внасят почти толкова козе сирене и от чужбина. В Европа производството също нараства – през 2010 г. ЕС е имал 13,03 милиона кози, 70% от които съсредоточени в Гърция, Испания и Франция, която вече е изпреварена от Румъния, където се отглеждат 1,5 млн. кози.

Кози
Козите у нас са намалели до под 270 хил.

А каква е ситуацията у нас? През 1893 год. Сме имали 1,26 млн. кози, като статистиката регистрира най-голям брой през 1911 г. – 1 465 000. След Втората световна война са  милион, но тъй като не намират място в кооперативните стопанства към 1975 г. намаляват до под 300 000. Следва нов ръст и към 2000 г. общият брой на козите у нас е над милион. По последни статистически данни вече са под 257 хил. От всички животни най-много (91 610) се отглеждат в Югозападен район, а най-малко (22 480) – в Северен Централен район.

„Отглеждането на няколко кози в миналото не беше кой знае каква философия , но превръщането на това в бизнес изисква доста сериозни познания, а те липсват у много фермери. Това доведе до бързо съсипване на цели стада и разочарование“, казва козевъдът Юлиян Мирчев, бивш военнослужещ във Военно-въздушните сили. Проблемите в сектора са много – неопитни с козите ветеринарни лекари, малцина добре подготвени зооинженери, липса на подходящи фуражи. „В равнинните райони на страната възможностите за паша на животните се ограничиха поради масовото усвояване на пасища и ливади от зърнопроизводителите. Липсва пазар за младите ярета – в много стопанства новородените мъжки животни се ликвидират“, казва  Мирчев.

Козеферма Халалица Мария и Георги Кадиеви
Мария и Георги Кадиеви от козеферма “Халалица”

Едно от решенията за спасяване на сектора е затварянето на цикъла. Мария и Георги Кадиеви създават козеферма „Халалица“ в първомайското с. Искра преди 14 г. Купуват бившите селскостопански обори и купуват животни, земи и пасища. Развиват козефермата без стотинка европейска субсидия, изцяло със собствени средства. „Всичко постигнахме със заеми – 10 години бяхме работници на банките, докато изплатим всичко“, казва Мария. Започват да работят с мандри, но отблъснати от ниската цена от 27 ст./л започват да мислят за собствена преработка. Така преди няколко години, след като са вложили 50-60 000 лв. за регистрация по Наредба 26, започват да произвеждат собствени млечни продукти. Освен със сиренето, Мария е прочута в цяла България със своя кашкавал на конци.

Марсел Муус, козеферма Косарка
Швейцарецът Марсел Муус инвестира в голяма козеферма в с. Косарка

В продажбата на мляко и сирене от кози се специализира засега новата козеферма “БГС” на швейцареца Марсел Моос, изградена през 2017 г. в района на село Косарка, Дряновско.

„В Швейцария търсенето на козе мляко е голямо. Инвестирах във ферма в България, тъй като имате много и чисти пасища, а климатът е подходящ за отглеждане на кози“, казва Марсел Моосс. Капацитетът на фермата засега е за 500 животни, а на финалния етап ще бъде за 1000.

Инвеститорът е заложил на Кафява алпийска коза и на швейцарската Тогенбургска порода. От тази година козефермата ще започне да произвежда сирене на ишлеме, а по-далечната цел е изграждане на мандра за швейцарски сирена.

Стопанството е изградено с финансиране от 1,9 млн. лв. по подмярка 4.1 от Програмата за развитие на селските райони, от които инвеститорът ще получи 50 на сто. Цялото вложение в козефермата е за над 3 милиона лева. 

Козеферма Агро Юстина
Собствениците на вила “Юстина” създадоха първата ферма за месодайни кози у нас

С европейска субсидия в района на с. Устина, Пловдивско, е създадена и първата у нас ферма за месодайната порода южноафрикански кози Боер. Фермата е за 300 животни и е оборудвана с тревомат , който целогодишно осигурява свежа трева за козите. Но консумацията на козе месо, за разлика от тренда в Европа, у нас не е много популярна, затова произвежданото във фермата засега е само за ценители. Собствениците на стопанството притежават елитна винарска изба и обиколката на козефермата влиза в програмата на винените турове.




loading...
Споделете.

Коментирайте

Close