Фермерско семейство превърна преработката на вълна в доходен бизнес

Хиляди тонове вълна се изхвърлят годишно в реките и деретата в България или се изгарят. Никой в държавата не търси решение на проблема, който носи финансови загуби на фермерите и крие рискове от екологично бедствие, казва Михаил Михайлов от Националния съюз на говедовъдите.

Три хиляди тона вълна годишно изхвърлят българските фермери

„Вълната не само че не може да се продаде и да получат фермерите допълнителни доходи, а дори не може да се изхвърли от фермите.“ Допреди 3-4 години вълната е била изкупувана по 20-50 стотинки, но през последните две години изкупвачи са вземали вълната, без да я платят. Сега вече никой не се интересува, разказва Михайлов. „Тя остава при фермерите, задръстват се кошарите, трупат огромни количества. Тази вълна им пречи. Спасяват се поединично, изхвърлят я в долове, дупки, реки, където и да е, само да не е във фермата. Става дума за 3 хиляди тона вълна годишно.“

Хърватия през последните години е била в същата ситуация, а днес само едно семейство фермери се занимава с изкупуване и преработка на вълна. „Насърчен от краха на търговията с вълна, реших да събера колкото е възможно повече и да взема нещата в свои ръце. Затова се захванах с този много интересен бизнес“, започва историята си Мариян Шинко, пазител на традицията за преработка на вълна като допълнителен източник на доходи.

Единственият магазин за вълна в Хърватия

Съпругата му, децата и той първоначално се заемат с процеса на сортиране, почистване и измиване, без никаква последваща обработка. Но след известно време със събраните пари те решават да разширят обхвата на услугите, така че инвестират в закупуването на машини. „Въпреки че машините са на повече от 200 години, те все още са в експлоатация. Освен това те са истинска малка атракция“, разказва семейството.

Те признават, че в началото е било трудно да се справят с целия бизнес с вълна, но скоро всичко е потръгнало в правилната посока. Малко по малко броят на клиентите се е увеличил, така че в момента те наброяват над хиляда души в цялата страна. „Ние сме единственият магазин за вълна в цялата Република Хърватия. Нашите клиенти са предимно детски градини, начални и средни училища, колежи, театри, музеи и различни асоциации. В бъдеще планираме да разширим бизнеса си в съседни държави „, казва Шинко.

Вълната е суровина с висока стойност

В момента пазарът предлага пенирана вълна с естествени и изкуствени оцветители и пълнители за спално бельо. В близко бъдеще фамилията планира допълнително да разшири гамата от продукти, които ще включват трикотаж, спални принадлежности (юргани, подложки, възглавници), вълна за изолация на сгради и нарязана вълна за използване в селското стопанство.

„Бихме искали да кажем, че овцете, въпреки че мнозина не го разбират, са чудо! Те ни дават мляко, месо, вълна и дори мазнини за козметични продукти, които се използват ежедневно в домакинствата ни“ , посочва семейство Шинко. Въпреки че много фермери я изхвърлят, вълната е суровина с висока стойност, която може да се използва в текстилната и строителната индустрия и в селското стопанство. Нейният страничен продукт, ланолин, се използва в химическата промишленост и производството на козметика, което е непознато за много хора.

Овчарите дават вълна безплатно, за да се отърват от нея

Купуват от овчари в цяла Хърватия, а някои им я дават безплатно, защото не знаят какво да я правят и просто искат да се отърват. „Жалко, че нашите фабрики за вълна фалираха, би било хубаво да съживим това производство. Някога костюми, палта и дуги дрехи се шиеха от вълна“, казва Шинко, припомняйки как тези продукти са били високо ценени заради отличното си качество.

За него е трудно да проумее защо тази ценна суровина е занемарена, затова той пита Министерството на земеделието какви са причините. „Внасяме продукти от вълна от Словения, а бихме могли да ги произвеждаме сами, дори да ги изнасяме“ , посочва той. Семейството му преработва вълната на няколко етапа, като сортиране, почистване, измиване, пениране, боядисване, описва Мариан Шинко.

Вълната не е загуба, казва семейството

Чрез сортирането се разделя на три категории – за земеделие, за изолация и за по-нататъшна преработка. Повредените части, като например ръбовете на руното и опашката, отиват в зеленчуковите градини главно като мулч. Задната част, която се простира от шията до опашката, се използва за изолация на сградата. Семейство Шинко използва най-висококачествената вълна за по-нататъшна обработка, която почиства на ръка – от слама, трева, борови иглички, пясък, изпражнения и други примеси.

„Почистването се състои в накисване за един ден в басейни с хладка вода. На всеки няколко часа се разбърква, за да поеме водата по-добре“, казва семейството. След това се изстисква и отлага в други вани, пълни с гореща вода. „Тук, като разбърквате от време на време, я оставяте за около час и половина. След това трябва да се отцеди и изсуши по естествен начин, т.е. на вятър и слънце“, описват фермерите. След като съхне цял ден, вълната се съхранява в торби от юта и отива за по-нататъшна обработка.

Най-фината вълна се използва за производство на филц

„По-нататък преработката продължава с изскубване на бучките, а това е последвано от влачене на машина, която ние наричаме дарак“, описва Мариан. Така получената суровина се използва за направа на филц. Следва боядисване, като вълната се потопява във вряща вода, в която са добавени различни естествени эбагрила.

Като цяло семейството е доволно от бизнеса си и има план за разширяване, но казват, че са изправени пред редица проблеми. „Става въпрос преди всичко за незаинтересованост и неприемане от местната общност и различни министерства. Ние вярваме, че на първо място Министерството на земеделието трябва да ни даде вятър в платната“, казват Шинко.