BASF InVigor

Горчиво-сладките мистерии на Осмарския пелин

0

“Един мъж не си ли изпие виното до Трифон Зарезан, не е истински мъж!”, категоричен е Петър Свещаров, уредник в музея на шуменското село Осмар, в чиято експозиция гроздето и Осмарският пелин заемат най-достойно място. Селото е прочуто от векове с лозята си и с вековната рецепта за наложен пелин, който се прави във всяка къща.

Не една и две легенди свързват историята на селото и името му с виното. Според едно от преданията, пелин тук се прави още от времето на Първата българска държава – когато хан Крум изкоренява лозята, той запазва за лично ползване насажденията в района на Осмар.

Специалисти по старобългарски език твърдят, че името на селото произлиза от думата “усмар”, която значи кожен мех, често използван в древността за пренасяне на вино. С името на селото се свързва и праславянската дума “осмин”, която значи “кожар”. Според друга хипотеза, името на Осмар идва от наименованието на старото тракийско селище Исмарос. Трети твърдят, че името е производно на турската дума “асма”, заради изобилието на лозя в района.

Когато хан Крум изкоренява лозята, той запазва за себе си насажденията край Осмар

Има и едно съвсем прозаично предание за създаването на Осмарския пелин – белогвардеец заселник една нощ така се почерпил, че на сутринта го намерили замръзнал в снега. Селяните започнали да го лекуват по изпитаната рецепта – с греяно вино, в което добавили стрък пелин и други билки, малко мед. Така белогвардеецът бил спасен от бяла смърт, а оттогава започнало да се прави и прочутото вино, наложено с лечебни растения.

Осмарски пелин

Гроздето и виното на Осмар правят жителите му милионери в началото на ХХ в.

Всеки в Осмар ще разкаже рецептата, но и малко ще спести от нея. Осмарският наложен пелин се прави с грозде, клонки от сух пелин, билки, плодове – ябълки и дюли, здраво вино от предшестващата реколта. За качеството на напитката е важно как ще се зареди бъчвата – най-отдолу се разстила пласт от грозде с дебелина 10-15 см. Върху него се редят резени от ябълки и дюли, върху тях се слагат билките, основен дял от които заема пелинът.

Осмарският пелин се прави от здраво вино, сушен пелин, билки и плодове

За обогатяване на аромата може да се използват още равнец, цвят от бъз, маточина, лайка, но с тях не бива да се прекалява, за да не се наруши специфичният пелинов „нос“. Билките са основната тънкост в направата на това вино – най-големите майстори слагат над 20.  “Като почна да ги броя, може би толкоз идват с босилека, индришето, жълтия кантарион, равнеца, маточината, мащерката…”, разказва 80-годишната Николинка Иванова, една от големите майсторки на Осмарски пелин.

Осмарски пелин

Николинка Иванова

“Билките са тези, които правят нашия пелин по-различен от този, който се приготвя на другите места в България – расли са само тук по Шуменското плато. Ходя и си ги събирам, или заръчвам на козарката”, казва Николинка.

Наричали село Осмар Малката Америка

Благодарение на гроздето и виното в началото на миналия век селото  е сред най-преуспяващите в България и е наричано Малката Америка. Всяка къща има по 100-150 декара лозя и прави по 15-20 т вино. През 1902 г. тук е произведено първото шампанско в България, а три години по-късно е създадена кооперация “Орало”, която основава популярна банка в селото.

Благодарение на нея още през 1928 г. Осмар се снабдява с манесманови тръби и с помощта на германци местните жители изграждат водопровод и канализационна система. До ден днешен тя не е аварирала, разказва Петър Свещаров. От онова време са и пожарните кранове – същите като тези в Ню Йорк, и все още работят.

Петър Свещаров ОСмар

Петър Свещаров

В периода 1937- 1944 година с. Осмар е в разцвета си. В селото отваря киносалон с прожекционен апарат “Philips” 35 мм, читалище, здравен дом и ветеринарна лечебница. Строят се плодово тържище и сушилня, отварят три бъчварски работилници, развиват се пепиниери, има проект за хали. Основните приходи на селото идват от гроздето и младите лозички и за да се експортират с товарни вагони наблизо е изградена жп гарата Хан Крум.

Дотам гроздето се прекарва със специални каруци с амортисьори, за да не бъдат наранени зрънцата. Осмар има свои представителства в Добрич и Русе. Основният износ е за Германия, като годишно за там заминават около 550-600 вагона със свежа продукция.

Девети септември 1944 г. заварва Осмар с поне десетина милионери

“Девети септември 1944 г. заварва Осмар с поне десетина милионери. Същата година селото експортира 3 000 000 кг грозде, 1 500 000 литра вино, 200 000 литра ракия и милион и половина облагородени лозови пръчки. И когато през 1947 година се прави парична реформа и се изтеглят банкнотите от емисиите до 1943 г., банката се принуждава да открие клон в Осмар, за да може да обмени парите на хората. Всяка къща е имала по няколко милиона”, разказва Петър Свещаров.

Осмарски пелин

Снимка за спомен от лозята на Осмар, 40-те години на ХХ в.

Колективизацията в Осмар е болезнена и със създаването на ТКЗС през 1956 г. над 120 осмарчани се изселват във Варна, а 80 отиват да живеят в София. Производството на грозде и износа му за Германия преминават към държавния кооператив.

През 50-те години по време на кампании селото наема толкова работници от околията, че с тях населението надхвърля 6000 души. По това време Николинка Иванова идва за пръв път в Осмар и се хваща да сортира грозде и да облагородява лозови пръчки, предназначени за износ в Германия.

През лятото децата на Осмар отивали за месеци на лагер, да не пречат на родителите си

През летните месеци и по гроздобера  цялото село е заето с почти денонощна работа. А какво да правят с децата? Всички деца на селото, заедно с учителите си и лекар, прекарват летата в почивната база в местността Осмарски колонии , за да не пречат на родителите си да се трудят.

“Редяхме гроздето в щайги – бял, ароматен десертен сорт “Болгар”, всичко отиваше за износ в Германия. Бях контрольорка на 20-30 души, а на гара Хан Крум имаше други хора, които следяха за качеството. Едно зрънце да има наранено и връщаха щайгите, а те се описваха по номера…”, спомня си Николинка. От надниците си купува чеиз и се жени за осмарчанина Иван Илиев, с когото се запознават на забава в центъра на селото. Техният съсед Митко, който работи във винпрома, я научава да прави наложен пелин. И така до днес. Мъжът и зетят на Николинка вече са покойници, но тя е предала майсторлъка по направата на Осмарския пелин на мъжете на своите внучки.

loading...
Споделете.

Коментирайте

Close