Агроновините
  • НОВИНИ
    • НОВИНИ ОТ БЪЛГАРИЯ
    • НОВИНИ ОТ СВЕТА
    • Цени и котировки
      • Месо
      • Мляко и млечни продукти
      • Зърно и маслодайни култури
      • Плодове и зеленчуци
      • Храни
  • ОТРАСЛИ
    • БИОПРОИЗВОДСТВО
    • ЖИВОТНОВЪДСТВО
    • ЗЕЛЕНЧУКОПРОИЗВОДСТВО
    • ОВОЩАРСТВО
    • ЗЪРНОПРОИЗВОДСТВО
    • ПЧЕЛАРСТВО
    • ЛОЗАРСТВО И ВИНО
    • ПРЕРАБОТКА И ГОТОВА ПРОДУКЦИЯ
    • ГОРИ, ЛОВ, РИБОЛОВ
    • ЕНЕРГИЯ
  • ЧЕТИВА
    • Анализи
    • Истории
    • Агрозвезди
    • Ретроагро
  • ИНТЕРВЮ
  • АГРОСЪВЕТИ
    • ЗА ЖИВОТНОВЪДА
    • ЗА ПЧЕЛАРЯ
    • ЗА ОВОЩАРЯ
    • ЗА РАСТЕНИЕВЪДА
    • ЗА ЛОЗАРЯ
  • На село
  • ХРАНА
  • ТУРИЗЪМ
    • ВИНЕН ТУРИЗЪМ
    • ЕКОТУРИЗЪМ
    • ГАСТРОНОМИЧЕСКИ ТУРИЗЪМ
    • ЛОВЕН ТУРИЗЪМ
    • СЕЛСКИ ТУРИЗЪМ
  • Иновации
  • ТЕХНИКА
Facebook Twitter Instagram
  • НАЧАЛО
  • ЗА НАС
  • РЕКЛАМА
  • КАРТА НА САЙТА
  • ЕКИП
  • КОНТАКТИ
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ
RSS Facebook Twitter Pinterest
Агроновините
Вкуси България със SlowTours.bg
  • НОВИНИ
    1. НОВИНИ ОТ БЪЛГАРИЯ
    2. НОВИНИ ОТ СВЕТА
    3. Цени и котировки
      • Месо
      • Мляко и млечни продукти
      • Зърно и маслодайни култури
      • Плодове и зеленчуци
      • Храни
    Featured
    27.09.2016

    БАБХ започва проверки за фалшив оцет на пазара

    Recent
    23.05.2022

    20 000 български агнета останаха непродадени, криза има и с яретата

    17.05.2022

    Приемат проекти за инвестиции в преработка и маркетинг на агропродукти

    16.05.2022

    Разсад за пипер, мед, сирене, пресни плодове и зеленчуци за пръв път на БАТА АГРО

  • ОТРАСЛИ
    1. БИОПРОИЗВОДСТВО
    2. ЖИВОТНОВЪДСТВО
    3. ЗЕЛЕНЧУКОПРОИЗВОДСТВО
    4. ОВОЩАРСТВО
    5. ЗЪРНОПРОИЗВОДСТВО
    6. ПЧЕЛАРСТВО
    7. ЛОЗАРСТВО И ВИНО
    8. ПРЕРАБОТКА И ГОТОВА ПРОДУКЦИЯ
    9. ГОРИ, ЛОВ, РИБОЛОВ
    10. ЕНЕРГИЯ
    Featured
    27.09.2016

    БАБХ започва проверки за фалшив оцет на пазара

    Recent
    23.05.2022

    20 000 български агнета останаха непродадени, криза има и с яретата

    21.05.2022

    Подпомагат с по 1800 лв. пчелари, производители на Странджански манов мед

    17.05.2022

    Приемат проекти за инвестиции в преработка и маркетинг на агропродукти

  • ЧЕТИВА
    • Анализи
    • Истории
    • Агрозвезди
    • Ретроагро
  • ИНТЕРВЮ
  • АГРОСЪВЕТИ
    1. ЗА ЖИВОТНОВЪДА
    2. ЗА ПЧЕЛАРЯ
    3. ЗА ОВОЩАРЯ
    4. ЗА РАСТЕНИЕВЪДА
    5. ЗА ЛОЗАРЯ
    Featured
    20.05.2022

    Как да се предпазите от кърлежи?

    Recent
    20.05.2022

    Как да се предпазите от кърлежи?

    15.03.2022

    Защо листата и стъблата на разсада променят цвета си

    25.02.2022

    Как да направим правилна пролетна резитба на овошките – полезни съвети

  • На село
  • ХРАНА
  • ТУРИЗЪМ
    1. ВИНЕН ТУРИЗЪМ
    2. ЕКОТУРИЗЪМ
    3. ГАСТРОНОМИЧЕСКИ ТУРИЗЪМ
    4. ЛОВЕН ТУРИЗЪМ
    5. СЕЛСКИ ТУРИЗЪМ
    Featured
    12.02.2022

    Обявиха най-добрите български вина в класацията за 2022 г.

    Recent
    12.02.2022

    Обявиха най-добрите български вина в класацията за 2022 г.

    07.01.2022

    Във ферма за алое на о. Тенерифе: защо алоето е родственик на лука и лалето

    05.01.2022

    Женски пеперуди отделят любовен парфюм в пеперуден парк на о. Тенерифе

  • Иновации
  • ТЕХНИКА
Агроновините
You are at:Home»Новини»Как чипровските килими се прочуха в Брюксел, Лондон и Лиеж
Чипровски килими
Chiprovski-kilimi
Новини

Как чипровските килими се прочуха в Брюксел, Лондон и Лиеж

Екатерина ТерзиеваBy Екатерина Терзиева26.02.2014Няма коментари5 Mins Read

Историци търсят из страната чипровски килими за експозиция в местния музей

Български историци обикалят цялата страна, за да намерят оригинални чипровски килими и да ги съхранят в музея в Чипровци. Красивите тъкани постелки са били изработвани в малкото градче, но разпространявани в цялата Отоманска империя. Най-много екземпляри има в София, където са живеели повече заможни хора. Те са ги купували за сватби и други семейни поводи, разказва пред Фокус директорът на Историческия музей в Чипровци Анюта Каменова-Борин.

Стари чипровски килими са намирани и във Враца и Берковица. В градчето живеят наследниците на стари фамилии, които притежават ценни произведения на килимарското изкуство. В Берковица навремето също са се произвеждали чипровски килими, казва Анюта Каменова-Борин.

Уредниците от Историческия музей в Чипровци преговарят с някои от собствениците за дарения и откупка на най-изящните екземпляри на чипровската килимарска школа. В музейната експозиция в града се съхраняват стотици килими, като най-старите от тях са от XVIII век.

Около 200-250 лева на квадратен метър струва изработката на съвременен чипровски килим. Старите са много по-скъпи, но по думите на Анюта Каменова-Борин, тяхната цена е в тяхната историческа и художествена стойност.

За България чипровските килими са емблематични както брюкселската дантела за Белгия, макар това старомодно приложно изкуство да губи все повече връзката си със съвременния бит. За тази „очарователна амалгама от културни влияния, в която поредица народи настояват, че разпознават себе си“, разказва в обширна публикация електронното издание за туризъм Balkan Travellers.

Чипровци е известен като един от центровете на българското килимарство от късното Средновековие. Ако жените в градчето ви се сторят леко прегърбени, то е защото са прекарали последните четири века на малко трикрако столче пред големите станове за ръчно тъкане по домовете си. Техните двулицеви, естествено оцветявани вълнени килими са смайваща смесица от балкански, анадолски, персийски, кавказки и дори монголски орнаменти.

В Европа чипровските килими стават популярни като „турски“

В Европа чипровските килими стават популярни през 18 и 19 век като „турски“, тъй като тогава България е част от Османската империя. Чрез италиански и турски търговци те навлизат в полудялата за ориенталски килими Европа заедно с продукцията на Анадола.

Въпреки търсенето на Стария континент, до края на 19 век основен потребител на чипровската продукция е самата Османска империя. На големия Пиротски панаир през 1860 г., например, чипровските майстори продават 180 000 кв.м. килими, повечето от които – молитвени, за империята.

Все пак има нещо, което прави чипровските килими различни от всички останали. В тях има следи от Ренесанс. Интегрирана в Османската империя, Южна Европа пропуска тази епоха от европейската история. С две изключения: Далмация заедно с част от Хърватия, и в по-малка степен – Чипровци, центърът на българските католици в северозападната част на България.

Chiprovski-kilimi

През 17 в. цялото процъфтяващо тогава градче и околностите му са заселени с католици, които развиват доста прогресивна за времето си градска култура. Тук е седалището на българския архиепископ Петър Богдан-Бакшев – единственият автор на ренесансова поезия в България. Всичко свършва през 1688 г. с Чипровското въстание, след което градът е унищожен и повечето му жители емигрират в Банат.

Все пак нещо остава: естетиката на чипровските килими. Техните разнообразни орнаменти и композиции, силният елемент на импровизация, богатството на символиката и емоционалната им изразителност силно контрастират със сдържания и много по-декоративен геометризъм на килимите от Котел – друг процъфтяващ център от същата епоха.

Уникален чипровски мотив е каракачката – „черноока булка“ на местно наречие. Това е черна, до крайност стилизирана фигура, която в по-старите образци има глава, вързана на опашка коса, дори око, но в по-късните се явява само като композиция от няколко триъгълника. Някои етнографи смятат, че става дума за препратка към Богинята на плодородието – крайно съмнително, като се има предвид драматичната червено-черна гама, в която тези килими винаги се тъкат. Много по-близки са реминисценциите със смърт, тъга, мистика.

Най-ранните чипровски килими са известни като „бакамски“

Другите образци на най-ранните чипровски килими са известни като „бакамски“ – по името на южен дървесен вид, от който се добиват червена и черна боя. Този килим е на триъгълници и е с невероятно хармоничното съчетание на светли, студени цветове.

Познавачите твърдят, че тези два килими, разработени някъде в началото на 17 в., нямат аналог в света. Ако може да се говори за национална идентичност, може би е продуктивно тя да се търси именно през този период. Исторически, обаче, Чипровци стават известни покрай килимите си много по-късно, след като през 1878 г. България възвръща статута си на самостоятелна държава.

По това време каракачката и бакамския килим са минало, богато разнообразие от геометризирани цветя, животни и хора шестват в свободни, често дръзки композиции и хармонични съчетания между студени и топли цветове. Местните производители започват да печелят златни медали на изложенията в Анверс, Брюксел, Лиеж, Лондон, а техните килими влизат в колекциите на много европейски музеи и магазини.

Добрата новина е, че социализмът не успя да убие килимарството в Чипровци, въпреки усилията си да го стори чрез учредяване на соц-конгломерати и разрушителна, неинтелигентна намеса.

Промяната е, че от занаят, тъкането на килими в Чипровци се превърна в личен живот. Сега много от жените се отнасят към това занимание като към твърде интимен въпрос, а към килимите си – като към семейно съкровище, което не трябва да напуска пределите на дома. На много от тях дори не им хрумва да продават произведенията си. Те старателно предават уменията си на децата и внуците си, но не с идеята, че им дадат хляб в ръцете,а повече с усещането, че ги посвещават в семейна тайна, свещенодействие, което прави и пази дома.

Share. Facebook Twitter Pinterest LinkedIn Tumblr Email

Related Posts

20 000 български агнета останаха непродадени, криза има и с яретата

Приемат проекти за инвестиции в преработка и маркетинг на агропродукти

Разсад за пипер, мед, сирене, пресни плодове и зеленчуци за пръв път на БАТА АГРО

Leave A Reply Cancel Reply

Endectovet
Prazimec
Scorvet
ЗА НАС

Agronovinite.com е сред най-високотехнологичните онлайн ресурси за аграрния бизнес. Проектът е ориентиран към вас, фермери, производители, експерти, специалисти и мениджъри. Всички вие имате нарастваща нужда от достоверна, навременна и задълбочена информация и идеи. Нашите интегрирани мултимедийни канали са насреща, за да задоволят очакванията на аудиторията.

Регистрирайте се за нашия новинарски бюлетин

ПОСЛЕДНИ
23.05.2022

20 000 български агнета останаха непродадени, криза има и с яретата

21.05.2022

Подпомагат с по 1800 лв. пчелари, производители на Странджански манов мед

20.05.2022

Как да се предпазите от кърлежи?

17.05.2022

Приемат проекти за инвестиции в преработка и маркетинг на агропродукти

Copyright © 2017 Агроновините. Реализация Медиа Системи Дизайн

Type above and press Enter to search. Press Esc to cancel.