„Кауфланд“ пак удари българските овцевъди с евтино агнешко от Северна Македония

Веригата от германски хипермаркети „Кауфланд“ в България нанесе пореден тежък удар на родните овцевъди като пусна в навечерието на Великденската кампания евтино агнешко месо от Северна Македония.

Не е ясно дали евтиното македонско агнешко съдържа завишени нива на антибиотици, хормони и забранени в ЕС субстанции

Цената на месото е с 30% по-ниска от тази на българските производители, а родният потребител няма никакви гаранции, че месото не съдържа завишени нива на антибиотици, хормони, ваксини, химически и други субстанции, коментира за Агроновините Симеон Караколев, съпредседател на Националната овцевъдна и козевъдна асоциация (НОКА).

Северна Македония като трета страна има споразумение за асоцииране с Европейския съюз, което от 2005 г. й дава право да внася безмитно у нас агнешко месо. 30% по-ниската цена се постига от факта, че Скопие трябва да спазва много по-малко регулации, които са задължителни за страните членки на ЕС, сред които и България, подчерта Караколев. В същото време овцефермите в Северна Македония имат и държавна финансова подкрепа.

Какви държавни субсидии получават северномакедонските овцевъди?

„За всяка овца овцевъдите в Северна Македония получават по 1000 денара годишно (31,70 лв.) Те трябва да отглеждат минимум 30 овце, които да са налични до 30.11.2022 г.

Допълнително за всяко оставено женско агне до 30 ноември получават още 700 денара (22 лв.), а за всяко заклано в лицензирана кланица агне в периода 1 януари-31 май – още 400 денара (12,68 лв.). За всеки литър овче мляко държавната подкрепа е приблизително 14 стотинки (17 стотинки за екстра качество“, коментира във Facebook профила си д-р Стоилко Апостолов, управител на фондация за биологично земеделие „Биоселена“.

Цитираните данни са от Агенцията за финансова подкрепа в земеделието и селското развитие (Агенција за финансиска поддршка во земјоделството и руралниот развој) на Република Северна Македония.

Европейският съюз позволява на Северна Македония безмитен внос

„Когато имаш по-малко регулаци и изисквания, имаш по-малко инвестиции и себестойност на дадения продукт. От друга страна обаче на това месо не се вижда печат, който да се съдържа информация и код от страната на произход, за да е ясно на българския потребител какво ще сложи на трапезата си.

Той няма никаква гаранция, че това „евтино“ агнешко месо не съдържа завишени нива на антибиотици, хормони, ГМО, химия. В Северна Македония, както и в Сърбия, не е забранено влагането във фуражите на месокостно или трупно брашно, което се произвежда от мъртви животни и е забранено в ЕС“, каза още Караколев.

„Веригите внушават на потребителя, че българските овцевъди продават на космически цени“

Според най-голямата овцевъдна и козевъдна асоциация у нас, с търговската си политика „Кауфланд“ нанася тежък морален удар върху българското животновъдство и внася тежък смут на родния пазар. „По време на Великденската кампания „Кауфланд“ продава средно 60-70 тона агнешко.

От тях печелят около 180 000-200 000 лева и ще смажат целия български пазар. Това за германската верига е нищо като приход, но по този начин се внушава на потребителя, че българските производители продават на космически цени, а македонците могат по-евтино. Само тръбят лозунги че подкрепят родното, а на практика го унищожават.

„Германската верига само тръби лозунги че подкрепя родното, а всъщност го унищожава“

Германската верига дава ясен знак, че не я интересува ситуацията на българския животновъд. Дъмпинговият им внос ще стимулира всички кланици и търговци да предпочетат „евтиното“ македонско месо, пред висококачественото българско.

В тази тежка пазарна ситуация, в която комбинираните фуражи стигнаха космически цени, българските производители нямат никаква гаранция, че ще успеят да реализират продукцията си. Фермерите ни ще бъдат принудени да продават под себестойност, само и само да пласират стоката си“, подчерта Симеон Караколев.

През 2019 г. проблемът отново ескалира, но тогава НОКА поиска от земеделското министерство БАБХ да засили проверките по границите за съдържанието на антибиотици, хормони и нерегламентирани на европейски пазар субстанции в месото.

Сега отново настояваме за среща с министъра на земеделието Иван Иванов и очакваме подкрепа от всички останали съсловни животновъдни организации в България. Сезирал съм министъра и искаме среща с него още в четвъртък, на която да присъства и ръководството на БАБХ. Държавата излива милиони за подкрепа на животновъдния сектор, а верига като „Кауфланд“ смачква родното ни производство“, завърши Караколев.

Българските овцевъди ще бъдат принудени да продават под себестойност

„Отново, както винаги, ще има внос, а ние ще си подаряваме агнетата за по 7 лв. за килограм. Браво! Не ми се говори, картинката е от година на година една и съща и по зле за нас, производителите“, огорчена е фермерката от Хасковско Мария Асенова. „Ето така, с дъмпингови цени, се унищожава българското производство – овцевъдство, зеленчукопроизводство, производители на плодове – всичко родно се съсипва и като спрем да произвеждаме, вече няма да има промоции, тогава няма да има конкуренция и монополистите ще диктуват цените.

„Всеки похарчен лев в големите чужди вериги е поредният пирон в ковчега на родната ни икономика“

Но хората хич и не го мислят това, а тичат да се бият за промоции в „Кауфланд“, като всеки похарчен лев в големите чужди вериги е поредният пирон в ковчега на родната ни икономика. Или каквото е останало от нея“, добавя Светлана Дангова. А овцевъдът Венко Георгиев от Странджа планина, чиито овце бяха избити при офанзивата на БАБХ с т. нар. чума по дребните преживни животни през 2018 г., заключи: „Няма държава, те се стремят да ликвидират българското животновъдство!“.

Министър Иван Иванов от Брюксел: България вече изчерпи лимита за подкрепа на селскостопанския сектор по de minimis

Междувременно министърът на земеделието Иван Иванов, който участва в заседанието на Съвета по земеделие и рибарство в Брюксел, вчера съобщи, че „към настоящия момент България е достигнала националния си таван по отношение на помощта de minimis в селскостопанския сектор, поради което тази възможност на подпомагане не може да бъде ефективно използвана“.