Кои са отровните плевели в двора и на полето и как да се борим с тях?

0

Не всички плевели, които растат в двора или на полето, са безобидни. Дори не говорим за техните остри бодли или възможни алергенни свойства. Някои плевели са просто отровни и могат да причинят сериозна вреда на здравето – от изгаряния и отравяния до смърт.

Особено трябва да внимавате, ако имате малки деца и домашни любимци. За да се справите успешно с отровните плевели, трябва да ги познавате добре. В нашите географски ширини има няколко десетки отровни растения. Ще ви покажем снимки на най-често срещаните и най-опасните от тях, ще ви кажем как могат да ви навредят и ще ви посъветваме какво да направите, ако някой е пострадал от такъв отровен плевел.

В тази статия ще ви запознаем с четири от най-отровните плевели – бучиниш, черна попадийка, татул и змийско мляко. Ако намерите намерите някое от тях в двора или на полето, ограничете достъпа до него за деца и животни, сложете ръкавици и отскубнете растението, унищожете го веднага. В следваща статия ще ви разкажем за още четири отровни плевела.

Бучиниш

Бучиниш
Бучиниш (Conium maculatum) есилно отровно тревисто едногодишно или двугодишно растение от сем. Сенникоцветни, което изглежда доста безобидно на външен вид и подобно на магданоз. Има същите малки бели цветчета, събрани в съцветия като кошнички. Отличителни черти могат да бъдат тъмни петна по дъното на листата и стъблото, както и неприятната миризма при стриване на листата с ръка.

Абсолютно всички части на бучиниша са отровни както за животните, така и за хората. Поглъщането на 6 до 8 свежи листа от възрастен човек е смъртоносно. Дори в древна Гърция екстрактът от бучиниш е била официалната отрова, която се е използвала при екзекуции. Такава чаша с отрова изпива Сократ, като наказание за покваряване на младежта в Атина и за невярване в боговете на държавата. Днес бучинишът се използва успешно като лечебно растение, но при спазване на най-строгите предпазни мерки и при наличието на много сериозни фармакологични познания.

Неопитният градинар може да обърка листата на бучиниша с магданоз, семената му с тези на анасона, а коренището му – с това на хряна. При навлизане на растителния сок в кожата се наблюдава зачервяване и парене. Ако изядете някоя част от растението, могат да се наблюдават следните симптоми с различна тежест:

  • нарастващо главоболие и виене на свят;
  • побеляване на кожата;
  • повишено слюноотделяне;
  • гадене или повръщане;
  • диария;
  • стесняване на зениците, нарушено зрение;
  • задух и тахикардия;
  • конвулсии;
  • прогресивна слабост до пълна парализа (тя се движи от краката нагоре по тялото, затова се нарича възходяща);
  • в крайни случаи смърт чрез задушаване.

Какво да направите в случай на отравяне като първа помощ? Пийте много вода, изплакнете стомаха с воден разтвор на калиев перманганат (1 г на 1 литър вода), вземете активен въглен (1 таблетка на всеки 10 кг тегло), интрамускулно прилагайте витамини B6 и B12, солеви лаксативи. Но всички без изключение случаи при отравяне с някакви отровни растения след първа помощ трябва да се консултирате с лекар.

Черна попадийка (бленика, черен блян, буника)

Черна попадийка, черен блян
Черната попадийка е тревисто едногодишно или двугодишно растение, разпространено по буренливи места. Спада към семейство Картофови (Solanaceae) и съдържа отровни алкалоиди като хиосциамин, скополамин, атропин. Растението е еднакво силно отровно както в свежо, така и в изсушено състояние. Древните гърци са вярвали, че този който яде от него, може да види бъдещето.

Използвано е било и като съставка в любовни отвари. Смята се, че от това растение са приготвяни отровните отвари за героите на Шекспир в “Ромео и Жулиета” и “Хамлет”. Отвара от листата се използва за медицински цели. И днес части то растението се използват като лекарство в много области на медицината, но, разбира се, внимателно приготвени по всички правила.

На вид черната попадийка е красиво декоративно растение – меки назъбени листа с власинки, големи бяло-жълти цветни камбанки с лилава сърцевина, тумбести плодове. Растението има много неприятна миризма, като миришат не само цветовете, но и зеленината. Абсолютно всички части на черната попадийка са отровни както за животните, така и за хората. Най-отровни са корените, в листата и семената има малко по-малко алкалоиди. Най-токсично растението е в началото на цъфтежа.

При навлизане на растителния сок в кожата се наблюдава зачервяване и парене. Когато погълнете някоя част от растението, може да се наблюдават следните симптоми:

  • зачервяване на кожата на лицето и шията;
  • силна жажда;
  • рязко разширение на зениците, фотофобия;
  • сухота в устата и дрезгавост;
  • нарастващо главоболие;
  • сърцебиене, превъзбуждане;
  • в крайни случаи – загуба на съзнание и кома.

Какво да направите в случай на отравяне? Пийте много вода, изплакнете стомаха с воден разтвор на калиев перманганат (1 г на 1 литър вода) или физиологичен разтвор (1 супена лъжица на 5 литра вода), вземете активен въглен (1 таблетка за всеки 10 кг тегло).

Татул

Татул
Татулът е храстовидно растение от семейство Картофови. Широко разпространено е в целия свят. Расте върху богата почва, често в полски райони, предпочита влажните места и не е трудно да го открием чрез силната му задушлива миризма. Има едри цветове с дължина от 5 до 12,5 см с бял до лилав цвят. Има около 13 вида татул, всички до един са силно отровни.

В древните култури това растение е известно като най-силния халюциноген и отрова. Въпреки че е отровно, то се използва от хилядолетия за лечение на астма, невралгия, болка от различен произход и други заболявания, като успокоително и спазмолитик. Абсолютно всички части на татула са отровни за повечето животни и за хората. Странен факт е, че това токсично растение е практически безопасно за пилета, зайци, плъхове, гълъби и кучета.

Когато ядете каквато и да е част от татула, може да се появят следните симптоми:

  • нарастващо главоболие;
  • зачервяване на кожата на лицето и шията;
  • рязко разширяване на зениците;
  • сухота в устата;
  • диария с кръв;
  • сърцебиене, възбуда;
  • халюцинации;
  • възприемането на водата като отвратителна на вкус;
  • в крайни случаи – парализа и смърт от сърдечен арест.

Какво да направите в случай на отравяне? Пийте много вода, изплакнете стомаха с воден разтвор на калиев перманганат (1 г на 1 литър вода) или физиологичен разтвор (1 супена лъжица на 5 литра вода), вземете активен въглен (1 таблетка за всеки 10 кг тегло).

Змийско мляко

Змийско мляко
Змийското мляко (Chelidonium majus) е единственият представител на едноименния род тревисти многогодишни растения от семейство Макови. Листата са разсечени на пет дяла, цветовете са яркожълти, а корените са оцветени в тъмнооранжево до кафяво. При разчупване стеблото и листата изпускат светъл жълтооранжев млечен сокс остра миризма. Цъфти през периода май-юни, а при по-топло време и през април-май. След прецъфтяването се образуват кутийки със семена, които приличат на малки люти чушки.

Змийското мляко съдържа около 20 токсични алкалоиди и сапонини и е отровно за човека, но се прилага в медицината като билка под лекарски контрол. При външно приложение лекува успешно брадавици и кокоши трън. Растението се яде от някои домашни животни като коне, овце и кокошки, а цветовете му са медоносни.

Някои компоненти на сока от змийско мляко имат конвулсивен ефект, други могат да повлияят негативно на нервната система, трети да причинят дразнене на червата. Растението запазва токсичните си свойства дори в изсушена форма.

Признаците за отравяне със сок от змийско мляко могат да включват:

  • повишено слюноотделяне;
  • респираторна депресия;
  • гадене, повръщане
  • колики, коремна болка;
  • диария (понякога с кръв);
  • с увреждане на кожата – зачервяване и силен сърбеж.

Какво да направите в случай на отравяне? Пийте много вода, многократно изплакнете стомаха с воден разтвор на калиев перманганат (1 г на 1 литър вода), вземете активен въглен (1 таблетка на всеки 10 кг тегло), направете изкуствено дишане, ако е необходимо. В случай на контакт с кожата, изплакнете обилно с вода.

В следващата статия ще ви разкажем за други силно отровни плевели, сред които обикновено лютиче, беладона, рицин, хераклеум.

Споделете.

Коментирайте

Close