Caryx

Милкана Йорданова: Стопаните на млечни крави се отказват по принуда от поминък

0

– Г-жо Йорданова, как в годините назад млечното говедовъдство измести като поминък традиционното за Родопите и Смолянския край овцевъдство?

Овцете тук изчезват, след слагането на границата ни с Гърция през 1944 г. Преди това селскостопанският живот е бил съвсем друг, животните са били от есента до пролетта по Бяло море, а след това стадата са се връщали по нашите планини.

За 10 години всички стада с овце се стопяват, тъй като вече не може да зимуват около Бяло море, а тук хората няма с какво да ги изхранват при суровите зимни условия. Така постепенно местните фермери минават към млечно говедовъдство.

През 1954 г. в комплексната опитна станция в Смолян започва да се прави кръстоска между аборигенната късорога родопска крава, която е малко по-голяма от козата, с английската порода „Джерсей“.

Това са прочутите червени родопски кравички. Новата порода се нарича Българско родопско говедо и започва масово да се отглежда от родопчани.

– Тя отглежда ли се още, поддържа ли се генофондът?

В комплексната Опитна станция по животновъдство и земеделие в Смолян продължават да поддържат генофонда, но в годините назад бяхме свидетели на масовото унищожаване на този и други аграрни сектори, без оглед на това, че бяха вкарани много пари от социалистическата държава за създаване на тази порода.

Причини всякакви може да се обяснят, но кравичките постепенно се стопиха като бройка и ги включиха преди четири-пет години в защитените от изчезване породи. През 1990 година с регион Смолян имаше 27 000 броя такива крави, повечето от тях с родословие, наблюдавани за породата в съществуващите тогава стопанства и частния сектор. Сега са не повече от 5000 броя.

– Само Българско родопско говедо ли бе включено в списъка на изчезващите породи?

И Родопско късорого говедо, което до началото на XX век е било развъждано в чисто състояние в планинските и полупланински региони на Родопите. Представителите на породата са издръжливи на местните условия и сравнително невзискателни към храната. По-късно животните са кръстосвани с представители на други български и европейски породи говеда.

Българско родопско говедо

Българско родопско говедо – кравите, красиви като сърни Сн. avtentichno.com

Но истината е, че заради породата Българско родопско говедо и красивите като сърни червени родопски кравички започнахме да произвеждаме сирене. В началото по швейцарски лиценз за производство на прочути техни сирена като грюер, тилзитер и други, а с приемането на европейските схеми за географски указания и означения преминахме към български сирена с местни имена – геран = груер, тейзе = тилзитер, парнар = пармезан, гауда = гайда.

– А има ли достатъчно сурово мляко от Българско родопско говедо в региона, което използвате като суровина?

Млякото е крайно недостатъчно и продължава да намалява. Причините са различни – много от младите хора не продължават традицията в семейната ферма, защото тези крави се отглеждат от всички в една фамилия. Семейните стопанства у нас не се подпомагат по никакъв начин, нещо повече – към тях се прилагат тежки рестриктивни изисквания. Едно от тези непосилни изисквания е условието за пререгистрация на животновъдните обекти, което бе заложено преди година в Наредба 2 за производство и преработка на сурово краве мляко, впрочем променяна няколко пъти след това.

Историята на мандра „Родопа милк“ – създадена с икономически тласък от Швейцария

През 1992 г. швейцарското правителство добавя и България в програмата „Помощ за Източна Европа“, която дотогава обхваща страни като Полша, Чехия и Унгария и се осъществява от Службата за подпомагане на Източна Европа към Министерството на външните работи на Швейцария. Ръководител на тази служба по онова време е Денис Нобел, днес посланик на Конфедерация Швейцария у нас.

По линия на „Помощ за Източна Европа“ в началото на 90-те години на ХХ век са финансирани общо 14 проекта. Първият – мандрата „Родопа милк“ в Смилян, е единственият в Южна България. Останалите са базирани в пет общини в Северна България, сред които Ловеч, Троян, Тетевен и Габрово.

След осъществяването на тези инвестиции правителството на Швейцария продължава своята подкрепа за България, като предоставя финансиране на редица общини в сферата на развитието на гражданското общество. Структурата на тези проекти отново е Службата за подпомагане на Източна Европа към Министерството на външните работи на Швейцария.

В годините на унищожение на българските кооперативи (началото на 90-те години на ХХ век), Швейцария изисква помощта да се отпуска не на едно лице, а на по-голяма структура от дребни производители. Затова се създава кооперация за насърчаване на млекопроизводството в село Смилян.

В Северна България финансиране по линия на швейцарското правителство получават различни търговски асоциации, дружества с ограничена отговорност, събирателни дружества и други юридически лица с актуална в онези години правна форма. Към днешна дата някои проекти са оцелели, други са трансформирани, трети са разширени от синовете и дъщерите на вече починали предприемачи.

По тези програми на швейцарското правителство са проведени серия обучения, с лектори швейцарски специалисти в центровете за селскостопански услуги в Швейцария и България. Част от програмите за обучение са водени от експерти от швейцарското Министерство на земеделието – по проекти като сушилни за плодове и зеленчуци, ремонт на селскостопански машини и други в Северна България.

– Бихте ли дали повече разяснения за това изискване и как то се отразява на малките фермери с млечни крави в Родопите?

Първото условие за пререгистрацията на фермата, е малкият стопанин, който гледа от 1 до 9 млечни крави, да предостави нотариален акт на сградата или договор за наем, вписан в Агенцията по вписванията. Последният административен писък е да се извади нотариален акт на обора.

Кой има нотариален акт на обора във ферми, които са горе в граничните зони, където нямат кадастрални карти дори на къщите си?!.. Там терените са били бели петна заради съображения по националната сигурност. Сега малките стопани на до 10 млечни крави трябва да викат геодезист, който да направи заснемане, за да се задвижи процедурата за изваждане на нотариален акт. Нищо, че оборът на човека може да е върху негов собствен терен.

Д-р Георги Чобанов, МЗХГ: Няма място за притеснение от новите условия по Наредба 2

Специфичните изисквания по Наредба 2 не са много по-различни от изискванията, които бяха по предходната наредба. На практика промяната в тази наредба се наложи на база на одита от страна на Европейския съюз, във връзка с качеството на произвежданото и преработваното краве мляко в България. Това казва за Фермер БГ в интервю от 22 март 2017 г. д-р Георги Чобанов, директор на дирекция „Здравеопазване и хуманно отношение към животните и контрол на фуражите“ в МЗХГ.

„По-различното в тази наредба е това, че има една нова преоценка на фермите. Вече българската агенция по безопасност на храните със съответните областни дирекции по безопасност на храните посетиха голяма част от фермите. Направиха проби и на практика оцениха не само качеството на млякото, но оцениха и сградния фонд, наричан помещение за съхранение на мляко и самите възможности на съответната ферма и съответния фермер да произвежда качествено мляко.

(…) Фермите бяха разделени на 3 етапа за преценка. Първите ферми бяха с над 50 дойни крави, този етап приключи преди 5 месеца вече. Така, че там има всички, които са получили незадоволителни резултати от пробовземането от самите преценки на фермите са получили предписания и вече са в света на неотговарящите ферми.

Техният процент е от порядъка от над 10% неотговарящи ферми – не само по отношение на качеството на млякото, а и като цяло. Преди 2 седмици приключи 2-рия етап от 10 до 50 крави, но все още не сме направили статистиката, не мога да кажа точни числа, но мисля, че до края на месеца ще сме наясно със ситуацията. Независимо от това, че все още нямаме резултати, всичките ферми при изчислените резултати, които не са постигнали нивото, което е необходимо за една ферма, са наясно с това, тъй като са уведомени от колегите от съответната ОДБХ и са получили предписание какво да променят конкретните работи, които трябва да изпълнят.

(…) Вече наредбата категорично и ясно казва, че е за сметка на бюджета на агенцията, но допълните мерки, които ще трябва да се прилагат за преценка, подобрението на млякото, допълнителните посещения – всичко това е за сметка на бизнес операторите и това нещо е разписано и в регламента за официалния контрол.“

– Какво означава това на практика?

За да пререгистрира фермата си по член 137 от Наредба 2 и да влезе в националния регистър на фермите, първият документ, който малкият фермер трябва да предостави е нотариален акт за животновъдния обект или договор за наем. Но този договор за наем се регистрира пред нотариус, подписва се и оттам се носи в Агенцията по вписванията, която отново иска нотариален акт. Параграф 22. Отделно, за да стигне изобщо до нотариален акт, малкият фермер трябва да повика геодезист, като най-близката Агенция по геодезия, картография и кадастър е в Смолян. Той трябва да очертае обора и да направи екзекутив на сградата, само дотук таксата е 350 лева.

Оттам се минава процедурата в Кадастъра, след това се вадят още документи, ходи се при нотариус, отново в Смолян, за да се извади констативен нотариален акт по обстоятелствена проверка. След това този акт се носи в Агенция по вписванията и т. н. Разстоянията са големи, това са в повечето случаи възрастни хора, които не са в състояние да пътуват, камо ли да използват зле работещите електронни услуги по интернет,  да не говорим, че цялата процедура в парично изражение е над 2000 лева! Непосилна сума за един стопанин на няколко крави.

Всичко това означава, че най-малко 90% от малките стопани на млечни крави не могат да се регистрират. Да не говорим, че ги съветват да си регистрират фермите за месо, а не за мляко и така се унищожава млечно говедовъдство. Няма крава, няма проблем!

– Защо съветват малките фермери да се пререгистрират като ферми за месодайно говедовъдство?

Защото като пререгистрираш фермата си за месо и си земеделски производител, получаваш субсидия и за месо. Но какво става с това мляко? Човекът трябва да го дои и да го изхвърли, нашата мандра има нужда от мляко, но не можем да го купим, защото ни изискват фактури.

След 2-3 години ще има и друг проблем – ако нашите стопани се пререгистрират като ферми за месодайни говеда, ще започнат да им търсят и фактури за продадено месо. А какво месо от млечни крави?! Хората не искат да си колят кравичките, които им дават мляко и поминък векове наред.

– И как малките фермери в Родопите успяват да се борят срещу административния натиск?

Те не могат да се борят срещу натиска от страна на държавата и постепенно се отказват. Някои са принудени да минат в сивата икономика и тези, които все още имат физическа възможност да тичат, отиват да продават мляко около блоковете в големите градове.

– Как се справяте в млечната кооперация и в мандрата, след като няма достатъчно мляко като суровина за преработка?

Суровото мляко, което влиза при нас за преработка, намаля с 50%. Започваме да търсим доставчици на мляко по принуда, за да запазим обемите на производство. Вариант е да договорим с комплексната опитна станция в Смолян да изкупуваме цялото мляко, което им остава в излишък, за да компенсираме с количества недостига на мляко от малките кравеферми на отказалите се стопани. А по-големите предприятия намират мляко от близките полски райони – Пловдивски, Пазарджишки, Хасковски. Сурово мляко се внася и от чужбина.

– Колко производители в Родопите и на национално ниво засяга изискването към малките фермери по член 137 в Наредба 2?

В национален мащаб имаме 47% планински райони, като почти навсякъде работят дребни стопанства. Държавната администрация ще има много работа при всяко положение. затова искат по всякакъв начин да спре дейността на малките фермери. В планинските територии и райони най-големият ресурс на природата е семейното животновъдство.

Родопско късорого говедо

Родопско късорого говедо. Сн. Уикипедия

Затова отдавна настоявам като председател на националното сдружение „Планинско мляко“ да се създаде статут на СЕМЕЙНА ФЕРМА В ПЛАНИНСКИ РАЙОН, която обработва собствената си ливада или пасище, работи в собствените си гори и е оценена комплексно, а не ПООТДЕЛНО, според това дали има една крава, пет овце, едно муле, пет магарета и т. н.
Комплексната оценка взима предвид и че това семейно стопанство има 4-5 декара картофи, 10 декара ливади, 5 декара гори. Всичко, каквото има, се оценява и се изчислява по какви критерии и точки може да се субсидира по националните и европейските програми. При липса на помощи за тези стопанства, те продават продукцията си на най-ниски цени. Как да са конкурентноспособни?

Тази семейна ферма може да се интегрира с министерствата, например с Министерството на труда и социалната политика, като за един член от фамилията може да се предоставя като помощ пенсионно осигуряване, а не да се разиграват какви ли не сценарии с бюрата по труда.

Защото иначе какво значи социално, земеделско, фамилно стопанство?!…Това не значи, че държавата отпуска социална помощ на един неравнопоставен човек по отношение на здравето му, а заради икономическите предпоставки и условия, в които той работи. Означава, че по този начин този човек получава вид компенсация за това, че остава да работи в тези тежки условия като използва местните ресурси и поддържа природата. Това е целта!

Споделете.

Коментирайте

Close