Радостина Донева, АРСИС: Породата Източнобалканска свиня вече е мъртва

0

– Госпожо Донева, колко огнища на Африканска чума са установени при стада от Източнобалканска свиня у нас?

– От контролираните през 2019 г. от нашата асоциация 17 стада, в  момента чакаме резултат за 11-то стадо, което да бъде унищожено. Ситуацията е крайно критична. Остават само 6 стада с около 650 животни. Унищожена е над 60% от популацията на Източнобалканска свиня. В началото на февруари беше констатиран случай на АЧС при две стада в област Варна, която досега беше незасегната. Предишните огнища са в Бургаска област, а след това и Шуменска. Сега чакаме резултати за 11-то стадо, което е в Шумен.

– Държавата как се намеси в тази ситуация, все пак се унищожават стада от аборигенна порода на 2500 години?

– Държавата взе три мерки – първата да определи нуклеусни стада, които да са под специфичен контрол. Нуклеусно стадо е това, в което се отглеждат елитни животни с типичен за породата фенотип. Идеята при определянето на тези стада беше когато приключи заразата, те да могат да захранват със стокови животни и животни за разплозд други стада. Тези нуклеусни стада бяха определени с комисия, в която участваха представители ни Изпълнителната агенция по селекция и репродукция в животновъдството (ИАСАРЖ), БАБХ и нашата асоциация.

Принципът на определянето на стадата беше географски и на база броя на животните в трите области – така бе определено едно нуклеусно стадо в обл. Бургас и по две в обл. Шумен и обл. Варна. Двете нуклеусни стада в шуменските села Бял бряг и Веселиново вече се разболяха от чумата и бяха загробени. Така имаме оцелели две нуклеусни стада във Варна с по 100 свине-майки и по 10 мъжки разплодници, и едно в Бургас е с 40 майки. Във всички тях са останали 240 женски животни и 25 мъжки разплодници.

Радостина Донева е родена в Шумен. Завършила е магистърска и бакалавърска степен “Финанси” в УНСС, а след това и „Бизнес администрация“ в Американския университет в България. В рода ѝ по бащина линия Източнобалканска свиня се отглежда от няколко поколения. От края на 2015 г. е председател на Асоциацията за развъждане и съхранение на Източнобалканската свиня (АРСИС) – Шумен, която се занимава с опазването и развитието на единствената запазена аборигенна порода прасета в България.

Тази уникална за страната ни порода е една от най-старите в Европа, оформена е преди около 2500 г. под влиянието на естествения отбор. Източнобалканската свиня по традиция се отглежда пасищно в широколистните гори в Източна Стара планина и Странджа, които са богати на жълъди, билки, гъби, трюфели и горски плодове. Животните са предимно черни на цвят, с дълга четина и специфичен „гребен“ на гърба. Месото им е с различен вкус от това на индустриално отглежданите свине и от това на дивите свине. Има мраморна структура и е богато на Омега-3 и Омега-6 мастни киселини.

Породата е била най-широко разпространена до 60-години на XX в., когато е достигала 65% от общия брой свине в типичните си ареали на отглеждане. След преструктурирането на свиневъдството и индустриализацията на производството броят на прасетата от тази порода намалява драстично. Епидемията от Африканска чума по свинете е на път изцяло да унищожи животните – засега са оцелели едва 650 прасета. Държавата не взе никакви ефективни мерки за опазване на стадата като част от националния генофонд.

Втората мярка, която държавата предприе, бе миналата есен да евакуира 10 животни от едното нуклеосно стадо във Варна и да ги настани в обект на ИАСАРЖ в Сливен като очакванията бяха от мъжките животни да се вземе семенен материал за криоконсервация или иначе казано замразяване. Замразяването на семенна течност от прасета е възможно, но проблемът при ИБС е нейното взимане, тъй като като поведение са по-близки до дивите животни. Ефективността при размразяване на сперматозоидите е много по-ниска, отколкото при питомните животни.

Това е заради стреса, а и защото при тях не се прилага метод на оплождане чрез изкуствено осеменяване. Те са и по-малко плодовити – ако една бяла свиня майка ражда по около 15 прасенца, майка от породата ИБС ражда средно наполовина по-малко животни. Броят на приплодите, който могат да оцелеят при такова осеменяване, е значително по-нисък. Да не говоря, че засега нямам данни за положителен резултат при такъв тип осеменяване.

Източнобалканска свиня

Едва 650 прасета са останали от породата Източнобалканска свиня

Третата мярка бе подпомагането по de minimis. За фураж в края на 2018 г. бяха отпуснати средства на двете нуклеусни стада в обл. Варна и в края на 2019 за всички налични към този момент животни по 75 лева на разплодно живото. В ситуация, в която животните са затворени, средствата за изхранване на стадата стигат за 2-3 месеца. Стопаните на оцелелите шест стада притиснати от всякъде вече изнемогват.

– Кога за последно поискахте помощ от земеделското министерство и разчитате ли на подкрепа от ведомството?

– Последно разговаряхме в края на ноември и началото на декември 2019 за мерки, които да се вземат за опазване на породата. Не знам в така създалата се вече ситуация какво решение може да се вземе. Преди заболяването да се развие така драстично, сме предлагали да се обособят обектите, където животните да се изолират. Но си даваме сметка, че когато дивата природа наоколо е с много висока концентрация на вируса, животните от породата ИБС не могат да се опазят. Дългосрочно те не могат да се отглеждат затворени в помещения за индустриално отглеждане на прасета.

Спасяването на ИБС зависеше от това каква ще е концентрацията на вируса в околната среда и конкретно в районите за отглеждане на ИБС, а там тя е повече от висока. Националният план за борба с АЧС предвиждаше като мярка за ограничаване на разпространението на вируса да се отстрелят около 80 000 диви свине за настоящия ловен сезон.

Все още липсва обобщена публична информация за целия ловен сезон, но за момента данните варират за около 40 000 отстреляни свине. Това значи, че или голяма част от дивечовия запас е измрял заради чумата и няма данни да е загробен според изискванията за биосигурност, или че методите, по които се провежда ловът са нискоефективни, или че данните за отстрела не са достоверни.

– На път ли е да изчезне породата Източнобалканска свиня?

– Абсолютно да.

– В Испания породата Иберийска свиня също е била застрашена от изчезване. Те години наред се бориха с Африканската чума, как са успели да опазят породата?

– В Испания е имало чума от 1960 до 1995 г. Освен че е било спасено иберийското прасе, цялото свиневъдство на Испания бележи оггромен ръст и в момента Испания е една от водещите държави в световен мащаб износители на свинско месо и висококачествени свински продукти. Русия също години наред се бори с АЧС, и там свиневъдството като брой на животните расте. При нас мерките, които се взимат,  и приоритетите, които се поставят, са абсолютно неадекватни.

Въпреки твърденията на хора от БАБХ, че са искани консултации с експерти от Испания и Русия, на мен не ми е известно да се прилага метод, който някъде е сработил. Дори не приложихме чешкия метод за справяне с чумата. Там са имали диви прасета в една централна област и са поставили под много строги ограничения достъпа до тази територия.

В нея са влезли военни части, ликвидирали са изцяло популацията на дива свиня, спазвали са се строги мерки при ликвидирането и унищожаването на труповете и така са ликвидирали разпространението на АЧС. А само си представете какво е у нас – четири месеца в годината 120 000 ловци, колкото е броят им по официални данни, имат достъп до всяка една горска територия, докато сме в условия на чума.

– Може ли въобще нещо да се направи вече?

– С високомерното и снизходителното отношение на хората, от които зависи взимането на решения, вече не. Нещо повече – въпреки твърденията, че на стопаните, които отглеждат прасета от породата ИБС, ще се помага по някакъв начин, имаме информация, че при последните заболели стада тази година се търсят административни начини да не им се платят полагащите се обезщетения. Хората, чиито животни са  унищожени през октомври, още не са получили обезщетения.

В тази ситуация това забавяне за мен не е нормално. Не е нормално и да се бавят по 15 дни резултати от лабораторните проби на заболели животни. Не е нормално в тази ситуация стопаните да са оставени 15 дни да гледат как животните им умират пред очите. Това, освен, че е нехуманно към животните е и отвратително, цинично отношение към хората, отдали целия си живот да ги отгледат.

 

 

Споделете.

Коментирайте

Close