Caryx

Радостина Донева: Породата Източнобалканска свиня умира в законов капан

0

Радостина Донева е родена в Шумен. Завършила е природоматематическата гимназия в родния си град, а след това магистърска и бакалавърска степен „Финанси“ в УНСС. Продължава образованието си с бизнес администрация в Американския университет в България. Работила е близо 10 г. като данъчен консултант във водещи компании.

От края на 2015 г. е председател на Асоциацията за развъждане и съхранение на Източнобалканска свиня (АРСИС) – Шумен, която се занимава с опазването и развитието на единствената запазена аборигенна порода прасета в България. Тази уникална за страната ни порода е една от най-старите в Европа, оформена е преди около 2500 г. под влиянието на естествения отбор.

Източнобалканската свиня по традиция се отглежда пасищно в широколистните гори в Източна Стара планина, Странджа и Сакар, които са богати на жълъди, билки, гъби, трюфели и горски плодове – основна храна за черните прасета.

Месото им е с различен вкус от индустриално отглежданите свине. Има мраморна структура и е богато на Омега-3 и Омега-6 мастни киселини. Сланината е зърнеста, добитата от нея мазнина след топене е устойчива при високотемпературна обработка. Месото от Източнобалканска свиня е било основната суровина за прочутата Смядовска луканка.

Породата е била най-широко разпространена до 1952 г., когато е достигала 65% от общия брой свине в типичните си ареали на отглеждане. След преструктурирането на свиневъдството и индустриализацията на производството броят на прасетата от тази порода намалява драстично. Поради ред административни пречки и липсата на синхрон между компетентните институции, днес породата е застрашена от изчезване и у нас се развъждат едва около 3500 животни.

– Госпожо Донева, какъв е рискът за България от Африканската чума по свинете, която вече е съвсем близо до границата ни с Румъния? Стадата от породата Източнобалканска свиня са съсредоточени основно в Североизточна България.

Ако заболяването се разпространи и в България, рискът да се намали драстично и без това крехкото основно стадо или безвъзвратно да загубим породата, е съвсем реален. Последните засечени огнища на Африканска чума по свинете в Румъния са едва на 15-20 км от границата ни.

Освен това при разпространение на тази болест е много съществен антропогенният фактор – пренасянето на заразата чрез хора и отпадъци. В България има голям поток от туристи от Румъния към българското Черноморие, Турция и Гърция, така че опасността вирусът да влезе у нас е голяма.

– Ветеринарните ни власти взеха ли, според Вас, навременни профилактични мерки?

Още през 2016 г. БАБХ и Центърът за оценка на риска по хранителната верига алармираха, че България трябва да се подготви добре за навлизането на Африканската чума по свинете и препоръчаха да се намали популацията на дивата свиня до 0,3 – 0,5 животни на 100 ха. Изготвянето и координацията на Националната стратегия за борба с Африканска чума обаче се забави близо 2 г. и беше приета едва през януари тази година.

Популацията на дивите свине наброява над 200 000 животни

Така пропуснахме възможността за намаляване броя на дивите прасета през двата ловни сезона от 2016 г. до сега. Напротив, популацията на дивата свиня продължи да расте и през март 2018 г., според официални данни за таксацията, достигна рекордната за страната ни численост от близо 95 000 животни.

Според високопоставени служители в Изпълнителната агенция по горите обаче към момента популацията на дивите свине наброява над 200 000 животни. Едва тази пролет започна да се обсъжда удължаване на сезона за отстрел на диви свине. Ловците с право реагираха негативно като казаха, че рисковете да се ловува на гонки в момента са големи – горите са пълни с туристи, гъбари, билкари. Освен това има малки животни на други видове дивеч, които са уязвими при гонките с кучета.

Не ми е известно да са оповестени публично други конкретните мерки за намаляването на популацията преди активния ловен сезон, когато се разрешава груповия лов. Стигна се дотам да се мисли не толкова за предотвратяване навлизане на заболяването, а за последващи мерки.

Източнобалканската свиня ще е сред най-големите губещи при навлизане на Африканска чума

Опасявам се, че един от най-големите губещи в резултат от липсата на адекватни и навременни мерки ще се окаже Източнобалканската свиня. Диви свине винаги ще има. При индустриалните – един индустриален свинекомплекс дори и след пълно унищожаване на животните може след известно време да се насели отново с животни от чужбина. Източнобалканска свиня, обаче няма откъде да си внесем.

– Какво може да се направи в тази напрегната епизоотична обстановка, за да опазим българските прасета?

Първо задължително условие е идентификацията на животните – да се знае къде какво налично имаме. След това, спазване мерките за биосигурност в животновъдните обекти. После – силно контролиран пограничен район с особено наблюдение и дезинфекция. БАБХ и колегите от двете асоциации на индустриалните свиневъди предлагат намаляване на животните в стопанствата тип „заден двор“ в радиус от 10 и дори повече км около големите свинекомплекси, които са съсредоточени основно в Североизточна България – Русе, Силистра, Добрич, Шумен.

Информирането на свиневъдите за болестите е формално

Правят се опити за провеждане на широка информационна кампания и общинските ветеринарни лекари идват на място и информират всички стопани, отглеждащи свине – разясняват какви са симптомите на заболяването, как трябва да се действа. Раздават се и брошури, но понякога принтерите отказват, ако мога да се изразя най-меко.

Източнобалканска свиня Кульо Кулев

Източнобалканската свиня се отглежда пасищно в широколистни гори

Истината е, че липсват достатъчно ветеринарни лекари на терен. Обикновено са по двама-трима за цяла община и те наблюдават всички животни – свине, крави, овце, кози, коне, птици. Поради тази причина трябва да признаем, че информирането е в голяма степен формално – цели получаването на декларация от стопаните, че са запознати, а не реално обучение и подготовка как уверено да реагират в усложнена ситуация.

– Как решихте да се заемете със съхранението и развитието на породата Източнобалканска свиня?

Не мога да го обясня с друго освен с ген и с нещо като поговорка, чута наскоро: „Гарван гургулица не мъти“. Почти всички мъже в рода ми по бащина линия са отглеждали черните прасета от породата Източнобалканска свиня. Баща ми прави това през целия си съзнателен живот. И въпреки че личното ми професионално развитие беше поело в друга посока, имах щастието в точния момент да срещна съпруга си, с когото се върнахме към тази традиция.

Породата Източнобалканска свиня е призната от 2007 г.

В последствие поех и Асоциацията за развъждане и съхранение на тази порода, създадена през 2006 г. от баща ми и още около 20 животновъди с помощта на специалистите по свиневъдство Йордан Марчев и Алекси Стойков от Земеделския институт в Шумен. Ако създаването на Асоциацията не се е било случило тогава, през 2007 г. породата нямаше да бъде призната и вероятно щяхме да я изгубим.

– Каква е днес ролята на АРСИС – Шумен за опазване на породата Източнобалканска свиня?

Асоциацията е единствената развъдна организация за породата. Тя води племенното книговодство, в т.ч. и издава сертификатите за произход. Ориентира членовете си как този пасищен, традиционен начин на отглеждане на свинете може да им създава поминък. Информираме хората за нормативни актове, свързани със свиневъдството, за изискванията към отглеждането на прасетата от тази порода, за възможностите им за пазарна реализация. Опитваме се да държим членовете си в течение за епизоотичната обстановка.

–  Как си партнирате с другите две асоциации по свиневъдство? 

Доскоро нямахме контакти с тях, но покрай риска от навлизане на Африканска чума по свинете от съседна Румъния се срещаме с колегите на общи информационни събития в БАБХ. Не може да се каже, че сме се обединили в защита на общи интереси, защото те гледат на нас не толкова като на партньор, а като на малка асоциация, с по-специфични казуси и проблеми.

– Има стопанства в страната, в които се отглеждат кръстоски между Източнобалканска свиня и т. нар. бяло прасе. Тези кръстоски признати ли са, както Източнобалканската свиня?

Не и няма логика да са – за никоя друга порода селскостопански животни не са признати „кръстоски“. Нашата Асоциация е регистрирана за развъдна работа само с чистопородните животни. Проблемът идва оттам, че БАБХ вписва като Източнобалканска свиня във ветеринарната си система всички прасета от нашия район, които се отглеждат извън индустриална ферма или стопанство тип „заден двор“. Според данни на БАБХ към м. май 2018 г. общо 46 животновъдни обекта в страната са вписани като такива за пасищно отглеждане на свине.

БАБХ вписва наред като Източнобалканска свиня черните прасета

Водят животните във всички тях Източнобалканска порода, но практически само 19 от собствениците членуват в нашата асоциация. Другите никой не ги контролира, нямат и сертификати за чистопородност, тъй като такова сертифициране извършва само АРСИС – Шумен. Това бюрократично недоглеждане е голям проблем за хората, които държат на чистопородността от гледна точка на маркетинга и търговската реализация. Проблем е и защото е предпоставка за генетична ерозия.

– Каква е позицията на БАБХ по този казус?

Поискахме официална реакция от БАБХ с подкрепата и на Изпълнителната агенция по селекция и репродукция в животновъдството (ИАСРЖ) и предложихме да се въведе възможност за вписване във ВетИС на кръстоска на Източнобалканската свиня или на животно без произход. Това ще вкара нещата в ред, но си даваме и сметка, че ще лиши мнозина от възможността некоректно да си вписват животновъдните обекти като такива за пасищно отглеждане на прасета. До този момент официален отговор нямаме.

– Имате подадено заявление по европейските схеми за качество „месото от Източнобалканска свиня да получи защитено наименование за произход, което ще предпази стопаните на чистопородни животни от имитации и описаната от Вас нелоялна конкуренция. Кога процедурата ще бъде финализирана?

Заявлението е входирано на 30 декември 2016 година. В документите за методиката на производството и добив на месото трябва да се впишат ясни, адекватни и изчерпателни мерки за биосигурност, съгласувани с БАБХ. Това обаче не се случва, тъй като в документацията и изискванията на БАБХ по тази тема има различни нюанси и възможности за различни тълкувания, в т.ч. и между експерти в отделните ОДБХ.

Административни спънки пречат Източнобалканската свиня да получи защитено наименование за произход

Например дали в животновъдните обекти да има само обособено място за дезинфекция или изградена цялостна дезинфекционна площадка. Мястото за дезинфекция представлява вана с дезинфектант за краката и диспенсър за дезинфекция на ръцете. Дезинфекционната площадка изисква течаща вода и дезинфектант, който в по-големи количества изтича в околната среда. Това няма как да се направи на горска територия, където пашуват свинете, особено пък ако тя е в „Натура 2000“.  С други думи, изграждането на такава площадка противоречи на екологичното законодателство и е неадекватно изискване.

Друг много важен елемент от биосигурността е липсата на контакт с диви свине. Ако искаме да няма контакти, териториите за паша на Източнобалканските свине трябва да се извадят от ловните полета, а за това е нужна промяна в законодателството.

В крайна сметка още чакаме БАБХ да финализира и координира мерките за биосигурност в синхрон с европейските изисквания, които да не предполагат различно интерпретиране на местно ниво. Повдигали сме този въпрос неведнъж, в т.ч. и пред МЗХГ, но от БАБХ ни отговарят с мълчание.

– Как е регламентиран въпросът с пашата на Източнобалкански свине в горските територии? 

Пашата се извършва в земи от държавния или общинския горски фонд, тъй като в районите, където се отглежда Източнобалканска свиня частни гори липсват. Необходимата територия за паша на едно Източнобалканско прасе е поне два декара и половина. На ниво държавно ловно или горско стопанство се определя каква част от териториите му се предвиждат за лов, каква за залесяване и каква за паша според десетгодишен горскостопански план. Ако терени за паша не се заложат в плана, животните няма къде да пасат.

Източнобалканските свине пасат само в горски територии, ако ловните стопанства позволят

Точно такъв проблем се получи във Варненска област с Държавно ловно стопанство „Шерба“ тази година. На неговата територия попадат землищата на селата Старо Оряхово, Гроздьово, Господиново, от където имаме стопани. Оказа се, че в горскостопанския план до 2026 г. не е предвидена абсолютно никаква територия за паша. Така нашите стопани останаха без възможност да пуснат животните си в гората и са принудени да работят на ръба на закона – или си държат животните затворени, или просто ги пускат на паша нерегламентирано.

– Излиза, че държавата, като разрешава или си затваря очите пред всичко това, поставя стопаните на Източнобалкански свине извън закона. Не може ли да се намери друго решение?

В казуса с Източнобалканската свиня са намесени няколко играчи – БАБХ, аграрното министерство, Дирекция „Животновъдство“, Изпълнителната агенция по горите, ИАСРЖ. Всички са на пряко подчинение на земеделския министър и когато имаме казуси, които изискват разрешаване на проблем между две от тези агенции, трябва да се намеси той. През март поискахме с писмо спешна корекция на горскостопанския план на Шерба, така че да отпуснат територии за паша на Източнобалкански свине, но за жалост до този момент няма отговор, съответно решение.

Липсата на горски терени за паша пречат на стопаните да си направят бизнесплан и да се биосертифицират

Поискахме да се състави и работна група, която да оцени действащото законодателство, защото се оказва, че не е предвиден ред, по който стопаните да наемат дългосрочно земи от държавния или от общинския горски фонд за пашуване на Източнобалканската свиня. За момента разрешенията са едногодишни и то ако терените вече не са предоставени за други цели. Това не само пречи на фермерите да си направят дългосрочен бизнес план, но е и пречка за биосертифициране. Получава се един параграф 22, в който държавата определя некоординирани изисквания и създава предпоставки стопаните да не могат да ги изпълнят.

– С какво държавата помага и с какво пречи на отглеждането на Източнобалканската свиня?

Що се отнася до помощта, за тази автохтонна порода има подпомагане по мярка 10 от ПРСР за редки породи животни. Но то е недостатъчно предвид обективните ограничения по линия на търговската реализация.

Приемаме като плюс и текста в Закона за ветеринарномедицинската дейност, който на фона на общата забрана за пасищно отглеждане на свине в страната все пак разрешава пасищно отглеждане на Източнобалканската свиня и нейните кръстоски в 5% от общините в страната – това са 14 общини в областите Шумен Варна и Бургас.

Властите гледат на развъждането на Източнобалканска свиня като на някакъв стар поминък, който ще изчезне

Институциите ни изслушват, но когато дойде моментът за координация между отделните агенции и звена, всичко замира. Липсва цялостна политика „от жълъда до чинията“. Властите гледат на развъждането на Източнобалканска свиня като на някакъв стар традиционен поминък, който се очаква да избледнее с времето. Не успява да види в него устойчивия бизнес модел. Модел, който може на базата на уникалния генетичен капитал – породата, с която страната ни разполага, да осигури разпознаваемост, кулинарна идентичност и достоен поминък на немалко семейства в района.

– В момента застрашена ли е от изчезване Източнобалканската свиня? 

Да, говорим за 3500 прасета, включително кръстоските, което е приблизително е едва половин процент от общата популация на свинете в страната. Половин процент! Приоритет за държавата е в горските територии да се развъжда само дивеч и да получава приходи от ловните стопанства и ловния туризъм.

Приоритет за държавата е в горските територии да се развъжда само дивеч

Това е валидно и за тези 5% от общините в страната, за които стана дума. А може да се намери баланс и да изгради бизнес среда и за Източнобалканската свиня. Нужно е само да урегулира взаимоотношенията при ползването на терените за паша, чистопородността, условията за търговията в страната и в чужбина, но уви – не.

– Когато паднаха ограниченията заради класическата чума по свинете в България, не ви ли дадоха право да експортирате за ЕС и трети страни?

Не, изпълнителният директор на БАБХ излезе с не съвсем ясна заповед, с която се разрешиха доставки в ЕС само за преминали термична обработка преработени продукти. Става дума за варено-пушени продукти, но не и за сурово сушена луканка или продукти тип еленски бут, например.

Експортът на Източнобалкански свине практически е забранен, а внасяме отвън черни прасета

При последните ми ходения в БАБХ се оказа, че всъщност можело да се изнася за ЕС, ако животновъдните обекти отговарят на някакви специфични европейски изисквания за биосигурност, но не можаха да ми ги дефинират. Казаха ми да си наемем адвокат, за да разберем какви са.

Нямаме и отговор на въпроса за експорт на месото и месните продукти от Източнобалканска свиня в трети страни. Чакаме БАБХ да ни отговори официално с кои държави могат да се прилагат двустранните търговски споразумения за износ на свинско месо и при какви условия, но до момента от агенцията мълчат.

– В същото време са разрешени доставките на месо от италиански черни прасета в България. Гурме ястия от тях се предлагат в елитни италиански ресторанти у нас на доста високи цени…

Да, и не само от Италия, но и от Гърция, в т.ч. и като биосертифицирана продукция. Не мога да кажа защо в съседна Гърция е възможно биосертициране на пасищно свинско месо, а у нас не и какви са причините да не насърчаваме родното производство в тази посока.

В момента поради тежките административни изисквания и малките обеми, с които работим, себестойността на единица продукция при Източнобалканските свине е доста по-висока от едно конвенционално прасе. Съответно и крайната цена на продукцията е 2-3 пъти по-висока. Това затруднява реализацията на местния пазар – българските потребители не са високоплатежоспособни.

По мои изчисления икономическа ефективност от отглеждането на тази свиня на национално ниво може да се постигне при възстановяването на популацията от преди 10-тина години до 40 хиляди животни. Такава численост може да оправдае инвестициите в затворен цикъл – собствена кланица, месопреработвателно предприятие, маркетингова и търговска мрежа. Би създала и немалка заетост и приходи в бюджета.

– Защо собствена кланица, няма ли лицензирани кланици за Източнобалканска свиня в страната?

Кланица, обслужваща само Източнобалкански свине, предвид скромната популация в момента е икономически нецелесъобразна, освен ако не става дума за мини кланица тип мобилна или модулна конструкция. Към днешна дата в страната официално има само две кланици, одобрени да работят освен с други животни и с Източнобалкански свине. Те са в гр. Велики Преслав, но и двете в момента отказват да колят животни от тази порода. Причината е страхът от Африканската чума по свинете, макар че в страната все още заболяването не е регистрирано. Не могат и да бъдат задължени от властите, защото са частни бизнес оператори.

И двете лицензирани кланици за Източнобалканска свиня отказват да колят черни прасета

При всички положения в тази напрегната епизоотична ситуация трябва да се намери начин да се намали бройката на черните прасета. Да се редуцират поне вече угоените животни – от една страна няма смисъл да стоят в стадата, защото рискът от заболяване се увеличава, а от друга те са чист разход на стопаните, защото трябва да се изхранват дори и след достигане на данните за клане.

– Как стои въпросът у нас с екарисажите за унищожаване на животинските отпадъци? Вероятно има смъртност, предвид естествените условия на отглеждане на Източнобалканските свине.

Тази тема е изключителна тежка. И в момента капацитетът на екарисажите и инсинераторите в страната не е достатъчен. В случай на масова смърт на животни поради заболяване като Африканската чума това този въпрос ще стои с още по-голяма тежест и намирането на адекватно решение ще е ключов момент за неразпространение на заразата.

Конкретно за Източнобалканските свине, стопаните ги загробват на място. Не ми е известен редът, по който ако ти е умряло едно прасенце, реално може да си извикаш екарисаж.

 

 

 

loading...
Споделете.

Коментирайте

Close