Агроновините Новини за земеделие и храни
Търсенето на методи за лечение на човека започва с наблюдението на животинския свят и поведението на болните животни. Нашите предци са добили първите си знания от наблюденията върху поведението на животните. Ето няколко примера за това: ранена дива коза се търкаля по планинска ливада, изпъстрена с арника, мечките предпочитат да се хранят през пролетта с мечи лук (защото с него подсилват имунната си система), а наранените овце предпочитат белия равнец – много от имената на лечебните растения съответстват на типични наблюдавани явления.
Крави, страдащи от болки в крайниците, лежат по поляни с лютичета; общоизвестно е, че котките имат склонност към валериана, т.е. към успокоителното му въздействие. Подобно е положението и при кучетата, които са преяли или страдат от стомашни язви, посочва немският автор Волфганг Вирт. Когато ги боли, те веднага започват да търсят остри треви, вероятно, за да ползват тяхното целебно въздействие. Има безкрайно много примери, дори’от дребния животински свят.
Така например мравките довличат в жилищата си мащерка, която явно е предназначена за прогонване на неприятелите. За мишките знаем, че използват листа от мента за засилване на жизнеспособността си през зимата. На изследователите на птичия свят е добре известно, че лястовиците отварят очите на излюпените си малки с помощта на сок от змийско мляко. От планините в Швейцария се съобщава за диви прасета, които, когато имат хранителни отравяния, пасат стъблена решетка или блян (попадийка). Простреляните или наранен.-по друг начин планински животни натриват раните си в алпийски жиловлек.
По-непознати са ни познанията и опита на коренните жители на американския континент в наблюдението на болни животни. Интересен материал в това отношение ни дава народната медицина на индианците и ацтеките. Изследванията, правени в Африка, върху поведението на животните, също дават интересни данни. Едва в последно време от публикации в пресата стана известно, не маймуните са много добре запознати със зелената аптека на природата и правят тя всяко отделно заболяване целенасочен подбор на определени лечебни растения, които приемат в случай на нужда.
Вече със сигурност може да се каже, че от тези наблюдения може да се възползва и хуманната медицина. В бъдеще вероятно ще могат да бъдат ефективно използвани лечебните растения от африканската флора, които ние дори не познаваме или за чието лечебно въздействие не бихме могли да научим без наблюденията на животинския свят.
В английското списание „New scientist“ се съобщава за едно продължително изследване, направено в националния парк в Танзания, предмет на което е било наблюдението на шимпанзетата. Било установено, че при заболявания на стомаха и червата шимпанзетата се лекували с билки. Болните шимпанзета се хранели с млади листа от растителния вид аспилиа, но избирали само определени разновидности от подобното на слънчоглед растение. Това били същите видове, които използвало едно от местните племена при заболявания на стомаха и червата. Шимпанзетата, които много бързо сдъвкват ежедневната си храна, противно на този си навик, оставяли листата на лечебните растения да се стопяват бавно върху езика им.
