Вкуси България със SlowTours.bg

Как да култивираме градинска чубрица – съвети за високо качество и добиви

0

Градинската чубрица (Satureja hortensis L.) се отглежда в много европейски и азиатски страни като подправка. У нас също се сее повсеместно в градините. Много отдавна се прилага като лечебно растение срещу хипертония и при заболявания на дихателната система.

Надземната част е богата на етерично масло с главни съставки тимол и карвакрол – около 40%, и допълнителни – р-цимол, пинен, лимонен и др. Според някои автори сухата надземна маса съдържа 0,5 -1,0 до 2% етерично масло, а други посочват и по-високо съдържание – 1 – 4%. Дрогата съдържа още танини и слузни вещества.

Чубрицата е предимно подправно растение. Значението й за медицината се определя от нейното антибактериално, инсектицидно, противоглистно и отхранващо действие и благотворното й влияние при нарушена дейност на стомашно-чревния тракт. Етеричното масло от чубрица намира все по-широко приложение в парфюмерията заради свежия горски аромат и в медицината за лекуване на болести на дихателната и храносмилателната система. Това налага отглеждането й на големи площи за получаване на етерично масло

БОТАНИЧЕСКА ХАРАКТЕРИСТИКА

Градинската чубрица е едногодишно растение със силно разклонено стъбло, вдървесинено в долната си част, достигащо на височина до 30 – 40 cm. Стъблата и разклоненията са изправени, четириръбести, многократно разклонени и образуват закръглена туфа. Листата са захванати за стъблото срещуположно, на къси дръжки, по форма са линейноланцетни, дълги до 4 cm и широки 5 mm, целокрайни, осеяни с етеричномаслени власинки и жлези.

Цветовете са дребни, бели, розови или обагрени в лилаво, събрани в пазвите на листата по 2 – 5 броя. Чашката е с 5 зъбчета, венчето е дълго 4-7 mm, с характерното за сем. Устоцветни устройство. Тичинките са 4 и плодът се разпада при узряването на 4 орехчета. Цъфти през лятото в края на юли. Изрязани през фаза начало на цъфтежа, растенията развиват отново стъбла и дават втори откос.

РАЗПРОСТРАНЕНИЕ

Като диворастяща градинската чубрица се среща в страните от Черноморието и от Източното Средиземноморие – от Иран до Сърбия и от Средна и Северна Италия до Алпите, където вирее до 1500 m н. в. Като подправка се култивира във всички европейски страни – повече в Германия, франция, Италия, Чехия, Украйна, Русия, България, Румъния и др.

Като промишлена етеричномаслена култура се отглежда във франция, Германия, Полша, Чехия, България, Гърция. Като подправка е известна отдавна – за това има данни още от времето на Карл Велики, а подробно е описана в книгите от Средновековието. За пръв път чубриково етерично масло е получено през 1582 г.

СОРТОВЕ

Има два типа градинска чубрица – листен и стъблен. В Средна и Западна Европа е разпространена и се култивира стъблената чубрица, а в Източна Европа и Средиземноморието – листната. Двете форми имат ясно изразени различия по отношение на хабитус, облистенос, височина, съдържание и аромат на етеричното масло. С повече положителни стопански качества е листната форма – има високо съдържание на етерично масло и карвакрол. От изпитаните образци, внесени от чужбина и събирани от страната, се установи, че у нас има форми с ценни стопански качества.

В резултат на селекционна работа беше създаден чрез многократен масов отбор един сорт градинска чубрица – Лозенка. признат от ДСК през 1987 г. През периода 1984 – 1988 г. новият сорт даде при еднократно реколтиране над 1000 kg/dka свежа надземна маса със съдържание на етерично масло 0,40 – 0,54% (4-5,5 kg/dka), богато на карвакрол – над 45%, лимонен – 33%, цинеол – 8,63%, с много добра дегустационна оценка.

Новият сорт успешно може да се използва за получаване на дрога с подправно и лечебно приложение. От 1 декар се получава 130 – 220 kg суха херба, от която след оронване – 90 – 150 kg/dka ронена чубрица. Тя съдържа 1,8 – 2,4% етерично масло, което определя високата физиологична активност на суровината.

БИОЛОГИЧНИ ОСОБЕНОСТИ И ИЗИСКВАНИЯ

Чубрицата обича райони с топъл и средно влажен климат, с ранна топла пролет и умерено горещо лято. При отглеждане като етеричномаслена култура тя излиза от зеленчуковите сеитбообращения и се включва в полски поливни площи. Семената никнат бързо, но във фазата на поникването растенията са чувствителни към късни захлаждания и слани. Чубрицата обича отцедливи, проветриви, със средна запасеност на хранителни вещества почви. Когато се тори с високи дози азотни торове, се образуват повече и по-груби стъбла, което довежда до намаляване на съдържанието на етерично масло.

Градинската чубрица предпочита алкални почви. Когато се отглежда на кисели почви, варуването дава добри резултати. Въпреки че изисква редовно поливане, тя по-добре понася засушаване на почвата, отколкото заблатяване, защото има добре развита коренова система. В топлите райони на страната може да даде две реколти, което увеличава рентабилността й. Скромните изисквания на чубрицата я правят култура, за която из цялата страна може да се намерят подходящи микрорайони.

АГРОТЕХНИКА

Предшественици

Към тях не е много взискателна, може да се сее и след пшеница. Най-добри резултати се получават след бобови и картофи. Чубрицата поглъща голямо количество влага от почвата и я изсушава, поради което не е добър предшественик за други култури.

Обработка на почвата

Площите след предшественика се изорават през есента на дълбочина 24 – 26 cm със заораваяе на фосфорни и калиеви торове. Напролет площите се култивират 1 – 2 пъти, брануват се, валират се и се пристъпва към сеитба.

Торене

Опити с торене на чубрица не са извеждани, но въз основа на натрупан опит може да се препоръча 20 – 30 kg/dka амониева селитра, 40 – 60 kg/dka суперфосфат, а при нужда – 10 – 15 kg/dka 40%-ова калиева сол. Торовете се разхвърлят преди сеитбата, като 10 -15 kg/dka амониева селитра се оставя за подхранване след първия откос.

НАЧИН ЗА РАЗМНОЖАВАНЕ

Чубрицата се размножава чрез семена – директно или чрез отглеждане на разсад. Масата на семената е около 0,600 – 0,700 g. Първокласните семена трябва да са с 95% чистота н най-малко 60% кълняемост. Семената покълнват на светло за 14-21 днн. Кълняемостта се изпитва на легло от филтърна хартия при променлива температура 20 – 30°С, запазва се 2 – 3 години. Семената се засяват без предварителна подготовка.

Чрез разсад

Най-шнроко използваният метод за размножаване на градинска чубрица е чрез предварително производство на разсад в топли съоръжения – оранжерии, парници, полиетиленова тунели. Семената се засяват в средата на март на редове през 5 – 10 cm на 1 – 2 cm дълбочина, при посевна норма 1 – 2 g на m² или 1 400 – 3 200 броя, или за 1 декар насаждение са необходими около 15 – 20 m² разсадни лехи и 30 – 40 g семена.

Разсадът се изнася на открито след последните за района слани и се засажда при междуредово разстояние 30 – 50 cm и вътрередово 120 – 25 cm, като се поставят по 1 – 2 растения в гнездо или за 1 dka се осигуряват от 10 000 до 20 000 броя, в зависимост от плодородието на почвата, грижите за насаждението и изискванията на сорта. Разсаждането се извършва във фаза формиране на 2-ра и 3-та двойка същински листа. При изнасяне на прераснал разсад добивът катастрофално пада. При разсаждането се спазват изискванията на зеленчуковите култури – разсаждане във влажно и прохладно време, поливки за вкореняване, по-късно разрохкване и т.н.

Директна сеитба

Семената на чубрицата поникват със средно ранните култури, поради което директната сеитба се извършва в средата на април. Подготвят се добре валирани площи, посевната норма е 400 – 600 g/dka или около 500 000 семена, т.е. очакваната полска кълняемост е около 10%, дълбочината е 2 cm и междуредовото разстояние 30 – 50 cm, според възможностите на техниката.

ГРИЖИ ПРЕЗ ВЕГЕТАЦИЯТА

Ако не се използват хербициди, се извършват 2-4 механизирани окопавания и 1 – 2 ръчни, а при засушаване се правят 4-6 поливки – гравитачно или чрез дъждуване. След първия откос се внасят 10 – 15 kg/dka азотни торове, окопава се и се правят 1 – 2 поливки.

Нападенията от болести и неприятели не нанасят особена вреда на чубрицата. Най-големи загуби причиняват ментовата ръжда и вертицилийното увяхване, борбата срещу които се води с познатите мерки и средства.

ПРИБИРАНЕ НА РЕКОЛТАТА

За прибиране на реколтата свежата надземна маса се изрязва с косачки 10-12 cm над земята във фаза начален до пълен цъфтеж, след продължително топло време, без валежи и след роса, когато етеричномаслените жлези и власинки са напълнени с етерично масло. Прибирането трябва да се извърши за кратко време, преди вдървеси-няване на стъблото, с цел получаване на втора реколта. Окосената маса завяхва и се събира за дестилиране на етерично масло. Прибирането на втория откос става през есента преди сланите, макар и не във фаза цъфтеж.

ДОБИВИ

Добивите силно варират. Според различни автори от 1 декар получават от 100 – 150 до 300 – 500 kg/dka суха дрога или 1200 – 2000 kg/dka свежа маса. Наши изследвания показаха, че при условията на Самоковското поле градинската чубрица дава 660 – 817 kg/dka свежа надземна маса със съдържание 0,18 – 0,33% или 1,54 -2,18 kg/dka етерично масло, докато в Пловдивското поле съответно добивите са 790 – 940kg/dka с 0,23 -0,30% или 2,35 – 2,51 kg/dka етерично масло.

Когато градинската чубрица се отглежда за ронена суха маса от листа, цветове и тънки стъбла, е необходимо да се разстила и суши на сянка или в сушилня при температура не по-висока от 40 – 45°С. Оронването се извършва механизирано след изсушаването. Дрогата трябва да запази аромата и цвета си, да няма много стъбла, примеси, при допустима влага до 12%. От 6 kg свежа маса се получава 1 kg суха.

СЕМЕПРОИЗВОДСТВО

При семепроизводството е за предпочитане разсадното отглеждане, тъй като при засаждането може да се отберат най-жизнените и с най-добър хабитус растения. Засаждането се извършва на разстояния 50×20 cm. Прибира се, когато семената са в пълна зрялост. Окосяването се извършва в сухо време, суровината се оставя на площадка да подсъхне и след това се овършава. Пречистените и подсушени семена се съхраняват на проветриво и сухо място.

От 1 декар може да се получат 12 – 60 kg семена, достатъчни за директна сеитба на 30 – 50 dka площ. У нас от сорт Лозенка се получава висок добив от семена – 50 – 70 kg/dka.

Съветите са от книгата „Основни ароматни растения“ на Йордан Янкулов, София, 2010 г. 

Споделете.

Коментирайте

Close