Агроновините Новини за земеделие и храни
– Г-н Караколев, Европейската комисия има споразумения за внос на различни земеделски продукти от трети страни, включително и на агнешко месо от Северна Македония, Нова Зеландия и Австралия. Как се отразява този внос на пазара на агнешко месо у нас?
Австралийско и новозенландско месо влиза у нас дълбоко замразено, но това не е месото на България. Големият консуматор на месо от Австралия и Нова Зеландия беше Великобритания, докато беше член на ЕС, тъй като тя е най-големият производител на овче месо в ЕС, но и най-големият консуматор.
След Брекзит квотите вече са преразгледани и пропорционално са намалени. Не това е нашият проблем, а охладеното агнешко месо, което през годините влиза от Република Северна Македония у нас и то само чрез доставките на една-единствена фирма – „Вивекта БГ“ ЕООД. Това месо е пряка конкуренция на българското производство и то точно в кампанията, когато се очаква най-много от българския овцевъд.
Северна Македония да внася агнешко в ЕС с квота, или да плаща мито
В България не се консумира целогодишно агнешко, затова е толкова чувствителен пазарът около Великден и Гергьовден. В момента наблюдаваме смущаване, което изиграва много лоша шега на овцевъдите. Нека подчертая – ние не сме против вноса, а против такъв внос, който е несъпоставим с българското производство, с българските условия и условията на ЕС. И това го прави доста интересен.
Подобно на други пет държави от Западните Балкани, Северна Македония от 2004 г. има двустранно споразумение с Европейската комисия за свободна търговия, наричано „споразумение за стабилизиране и асоцииране“. То изтича след няколко години и настояваме България да предприеме такива стъпки, че след този срок Северна Македония да внася на европейския пазар или с квота, както Австралия и Нова Зеландия, или да си плаща мито.
– Имаме ли вътреобщностни доставки на агнешко от Румъния и Гърция, където овцевъдството също е традиционен поминък и агнешкото се търгува целогодишно, и как това влияе на пазара на българското месо?
От Румъния агнешко не влиза – цената там е 4.10 евро в момента и не представлява търговски интерес. В Гърция е малко по-евтино от Румъния и вече чух за такъв внос при разлика около едно евро в цената. Друг е въпросът, че и гърците ще повишат цените си около Великден.
Симеон Караколев е роден на 29 май 1978 г. в град Стражица, област. Велико Търново. С овцевъдство се занимава от 2003 г. Член е на Консултативния съвет по животновъдство към Министерство на земеделието и храните на Република България и на Съвета по генетични ресурси в животновъдството. Председател е на Националната асоциация за развъждане на млечни овце в България, която учредява през 2006 г. Създава Национална овцевъдна асоциация през 2011 г., а от 2016 г. тя е разширена до Национална овцевъдна и козевъдна асоциация (НОКА), на която е съпредседател и досега. Фермерите, членуващи в НОКА, са над 1800, с повече от 200 000 животни. Разпределени са в 15 колективни членове, от които 8 развъдни асициации и 7 групи и организации на производители. През 2012 година Караколев поставя началото на Националния събор на овцевъдите в България, който тази година ще се проведе за десети път край Петропавловсия манастир до Лясковец. Преди 7 г. възражда Роженския събор – национално събитие със 100 годишна история, като успява да го превърне в най-голямата сцена на родопската песен и национално животновъдно изложение. Изучавал е „Аграрна икономика“ в Аграрния университет в Пловдив, а тази година завършва магистърска програма по „Предприемачество и стратегически маркетинг“ в Тракийски университет – Стара Загора. Симеон Караколев е баща на две деца.
– Миналата седмица представители на НОКА посетиха Република Северна Македония. Каква бе целта на посещението и поставихте ли въпроса с вноса на македонско агнешко без печат?
Ние сме в много добри отношения с македонските колеги, ежегодно правим разменни посещения – те идват на събора на овцевъдите, ние ходим с групи от 30-40 души в техни ферми и малки мандри. При посещението си миналата седмица коментирахме цените на агнешкото.
По техните твърдения, фермерското агнешко не е евтино. По-ниска е цената на това от малките стопанства, които не влагат нищо в овцевъдството.
– Какви цени за българско агнешко в магазините очаквате по празниците и доколко те са реалистични? Предвид свитото потребление, хората лесно избират вносното месо заради по-ниската цена, а в момента и МЕТРО анонсира цени от 20 лв. за агнешко.
Българското агнешко е от порядъка на 21-23 лева, не вярвам да надхвърли 25 лева на килограм за цяло агне. Видяхме, че някои от веригите като Billa и Lidl, дадоха приоритет точно на родните производители.
Те осъзнават колко значимо е да си голям търговец на местен пазар и да подкрепяш местните производители. Да, при евтин внос ще спечелиш 200 000 – 300 000 лв., но колко животновъди няма да успеят да продадат животните си?
„Консумирайте българското“ трябва да се превърне в национална цел
Българската държава има много механизми, с които да промотира български продукти. За министерствата на земеделието, на туризма, на икономиката консумацията на български храни трябва да е фундаментален елемент от функционирането им. Изобщо не е нужно да се прави промотиране с европейски средства – Гърция всяка година отделя 10 млн. евро за да промотира бялото саламурено сирене „Фета“.
Националната ни цел трябва да бъде „Консумирайте българското“. Нека нашите държавници да отидат в Румъния и да видят как там се продава месо, месни и млечни продукти – директните продажби са много развити. Вярно е, че имат и много животни, но късите вериги на доставки са приоритет.
– Много потребители в България предпочитат лично да се доверят на фермер и да закупят агне директно от фермата. Защо това все още е в сферата на сивата икономика, вместо да се узакони и така да се скъси веригата на доставки, съответно да се редуцират и надценките на посредниците?
Трябва да се намери административният ключ, който да освободи и да отвори тази врата, през която от години наред така или иначе се минава. Това се отнася не само за месото, но и за млякото, сиренето, кашкавала.
Фермерите искат да узаконят директните продажби от фермите, но имат нормативна пречка. А директни покупки от фермите, на база изграденото доверие към стопаните, има от десетки години и ще продължи да има.
Нужна е отделна концепция за малките и много малките стопанства
Държавата трябва да прецени този елемент на търговия и да помисли как да печели – дали с патентен данък или чрез друг механизъм.
В Стратегическия план за развитието на земеделието и развитието на селските райони за периода 2023 – 2027 г. е ясно формулирано какво е много малко, малко, средно, голямо и много голямо стопанство. Необходима е отделна концепция за малките и много малките стопанства, тъй като те трудно се вписват в останалите стандартни нормативни уредби. За тях трябва да се търси по-облекчен вариант.
Дребните овцевъди нямат възможност да инвестират в кланични пунктове
Подкрепяли сме всички мерки, които водят до насърчаване изкупуването на български агнета. Държавната помощ за кланиците, мандрите и доилните съоръжения бе отпусната по предложение на НОКА от 2018 г. Когато предложихме тази помощ на МЗХГ, идеята ни беше кланичните пунктове да се ползват от групи организации в различни райони.
Беше пилотен проект, в който министерството, ръководено от тогавашния министър Румен Порожанов, трябваше да поеме дотираща роля. Днес схемата е много успешна в частта за мини мандрите и доилните инсталации, но не сработи в частта за кланични пунктове, просто не е атрактивна. Такава инвестиция може да си позволи само голяма ферма, малките овцевъди нямат възможност да инвестират в кланичен пункт.
– Ще успеят ли българските овцевъди да реализират своите агнета по Великден и Гергьовден?
Между 80 и 90% от българските агнета ще бъдат реализирани по празниците
Много се надявам, че след Гергьовден няма да останат непродадени агнета, освен преднамерено оставените като подрастващи за 24 май и за месец август, когато пак има известно търсене. Смятам, че между 80 и 90% от българските агнета ще бъдат реализирани по празниците сега.
– Какви са външните пазари на българско агнешко месо в момента?
Почти няма такива. Изнасяме съвсем малко за Хърватия и Италия около католическите празници Великден и Рождество. Това е.
– Какво стана с т. нар. Катарска сделка за износ на български агнета? Преди 9 години правителството на Катар депозира 50 млн. щатски долара в Българската банка за развитие, а този ресурс трябваше да послужи за безлихвени заеми на овцевъдите, за да могат да инвестират в животни, фураж и технологии. Какво стана с тези пари, стигнаха ли въобще до фермерите от сектора?
Катарското правителство преведе парите, но не се намери механизъм, по който да се инвестират. Участвах в парламентарната комисия, която разглеждаше въпроса с катарската инициатива и се нагледах на всякакви фантасмагории – например изграждане на нови фуражни заводи, при положение, че ние имаме толкова фуражни заводи!
Ако 50-те милиона долара по Катарската сделка бяха реализирани правилно, днес щяхме да имаме един милион овце
Ако бяха правилно реализирани тези средства, досега щяхме да имаме над 1 милион овце. Но това трябва да го правят хора, които познават пазара. Те възложиха на един институт да работи по Катарската инициатива и започна да се мисли по „институтски“. Вместо безсмислената идея да се правят фуражни заводи, трябваше да се създадат няколко депа за животни, а също и да се отпуснат средства на фермерите за модернизиране.
Трябваше да се купят елитни кочове за фермерите, които щяха да се включат в проекта. Който е реализирал продукция на арабския пазар, знае, че там се бият три основни държави производители и традиционни износители на агнешко – Австралия, Судан и Румъния. Дори да пропуснем Румъния, от която износът е по-скъп, ние не можем да се конкурираме нито с Австралия, нито със Судан, където килограм агнешко струва 5 долара. Затова нашата пазарна перспектива на тези пазари са бутиковите продукти.
В арабските страни помнят вкуса на българското агнешко, сирене и кисело мляко
В арабските страни все още помнят българския вкус на агнешкото, на сиренето, на киселото мляко. В Арабския свят се търси т. нар. тлъстоопашато агне, а с такава характеристика са животните от породата Аваси. Това е скъпото агне, ние не можем да се сравняваме и конкурираме с масовката. Затова предложих на тогавашния ресорен зам.-министър Цветан Димитров да купим 1000 коча Аваси да ги раздадем в 500 ферми, чиито стопани искат да се възползват от тази програма.
Да им дадем авансово средства за закупуване на фуражи, за изграждане на доилни зали. 50-те милиона щяха да се отпуснат за 10 години, а фермерът щеше да има ангажимент да ги връща с продукция, от него се искаха по 20 тлъстоопашати агнета годишно. Нищо не стана и парите се върнаха обратно в Катар.
В Арабския свят можем да сме атрактивни само с бутиковите тлъстоопашати агнета
Преди 3 години имаше нова идея – да изнасяме агнета за Саудитска Арабия. Ходихме там, направих изчисления и предложих същия проект – да станем атрактивни с бутиков продукт, какъвто е тлъстоопашатото агне. Обеми не можем да гоним, румънците имат 10 пъти повече животни. Отново нищо не се случи.
Бях в Йордания с една от мисиите и се срещнах с най-големия търговец на мляко, млечни продукти и месо в кралството. Той ме заведе в огромните си складове и камери и там видях големи кръгли пити кашкавал, досущ като българските. Изпитах огромна болка, когато разбрах, че те са унгарски, а не български.
Заради нехомогенния износ на български млечни продукти за Йордания, на нашия 40 години разработван пазар се настани Унгария
Търговецът ми каза, че е спрял всички български доставки на млечни продукти през последните няколко години, тъй като не е могъл да разчита на качество и хомогенност – един път продуктът идвал по-зрял, друг път по-незрял. Така се принудил да започне внос от Унгария. По този начин унгарците се наместиха на готов, разработван 40 години от България пазар.
– Според данните в Аграрен доклад`2021 на Министерството на земеделието, към края на 2020 г. броят на стопанствата, отглеждащи овце и овце майки нараства с близо 11% спрямо година по-рано, но пък средният брой овце и овце майки в стопанство намалява с около 7 на сто средно до 57-66 броя животни. Какво е Вашето обяснение на тази на пръв поглед противоречива тенденция?
Това означава, че фермерите откриват нови животновъдни обекти, а животните намаляват. Агнешкото беше гордостта на България и от нетен износител, страната ни е на път да се превърне в нетен вносител. Това ако не е срам и позор за Министерството на земеделието, здраве му кажи!
С проф. дсн Иван Станков през 2019 г. разработихме стратегия за българското овцевъдство, но ако на едно нещо не му поставяш цел и не я подкрепяш, нищо не се получава – работиш абсолтно хаотично, а резултатите са абсолютно посредствени. Каква е нашата цел – повече стопанства ли, повече животни ли, повече мляко ли?
Ще предложим пакет от мерки в сектор овцевъдство на среща с цялото политическо ръководство на Министерството на земеделието
Ще поискаме официална информация за вноса и износа, ще направим анализ и веднага след празниците ще искаме среща с цялото политическо ръководство на Министерството на земеделието, за да предложим пакет от мерки в сектор овцевъдство. От нетен износител, ще се превърнем в нетен вносител и това ще бъде „ефектът“ от всички приказки и празни фрази колко много милиони левове дават на животновъдите.
– В момента много наши овцевъди изнемогват заради високите цени на фуражите. Имахте разговор в МФ за директно подпомагане за закупуване на фуражи, а оттогава минаха няколко седмици и цената на зърното продължи да расте. Има ли поне изготвена методика за разпределение на средствата по тази мярка и кога овцевъдите да очакват реално подпомагане?
Бях един от участниците в двете срещи с финансовия министър Асен Василев и предложеният тогава бюджет устройваше животновъдния сектор. Оставаше само да се изработи методиката, по която да се уточни за какво и как ще се отпускат тези средства.
Повече от три седмици чакаме методика за разпределение на средствата за животновъдния сектор, а фуражите междувременно поскъпнаха с още 20%
До момента, повече от три седмици, нямаме никаква яснота, методика няма. Предложихме, докато се търси решение, Държавен фонд „Земеделие“ да осигури ресурс за преференциални кредити за животновъдите. Тогава цените все още бяха изгодни, но оттогава досега зърното поскъпна с 20%.
– Цените на торовете също продължават да растат, а от тях са зависими всички животновъди, които произвеждат собствено зърно за изхранване на животните. Каква е Вашата прогноза за торовете на фона на геополитическата криза и ще поискате ли и за тях специална интервенция?
Говорим за цялостен пакет от мерки, които имат за цел да стабилизират сектора. Предложение на нашата асоциация е да се намали или изцяло да отпадне ДДС за фуражите – това е основното перо в отглеждането на животните.
Да се намали или изцяло да отпадне ДДС за фуражите – това е основното перо в отглеждането на животните
– Справедлива ли е системата за субсидиране в овцевъдния и козевъдния сектор и ако не е – как трябва да се промени?
Не е справедлива и то не само в овцевъдството а във всички сектори на селското стопанство в България. Системата за плащане на декар е най-лесната и най-опасната в българското земеделие и се видя защо. По този начин се поощряват определени мастодонти по места. Покрай тях не остава да вирее нищо, всеки по-малък бизнес се задушава и ликвидира, а цялото подпомагане се фокусира в един голям сектор.
Системата за субсидиране на българското земеделие поощрява само големите мастодонти
– През последните няколко години властта най-сетне „прогледна“ за т. нар. виртуални животни, с които много мошеници псевдоживотновъди източиха милиони от държавата и ощетиха реалните фермери. Каква е ситуацията в момента, промени ли се нещо и как?
Аз не знам да има подведен под отговорност за източване на субсидии с виртуални животни. Имам информация за първите установени случаи през 2019 г. Знам, че има прокурорски проверки, но не съм чул в съда да е внесен обвинителен акт. Дори и да има такъв, той не е станал обществено достояние. Никой не търси причината да се стигне дотук – БАБХ не знам да има аналитични функции, тя установява съответното престъпление или нарушение, но не анализира генезиса.
Механизмът за разпределение на пасища позволява източване на милиони
А ние отдавна сме го посочили – виртуални животни има, защото механизмът за разпределение на пасища позволява източване на милиони. Той дава възможност да си правиш различни животновъдни обекти с виртуални животни, да прехвърляш тези животни на хартия от един обект в друг, да си ползваш пасища и да получаваш европейски субсидии за тях, без да ти се полагат. Най-потърпевшите от всичко това са честните фермери.
– Защо не сработи направената по времето на министър Десислава Танева поправка в Закона за собствеността и ползването на земеделските земи (ЗСПЗЗ), която уж имаше за цел справедливото разпределение на пасищата за реално работещите животновъди?
Оставена е законова вратичка и приоритет при разпределянето на пасища се дава на предишните ползватели
През 2016 г., когато са правени поправки в закона, е оставена вратичка – преференция при разпределянето на пасища се дава на този, който ги е ползвал преди това. По този начин приоритет имат предишните ползватели, които и без това дълго време са се облагодетелствали от европейските субсидии за пасища, без реално да отглеждат животни. Правя много срещи с фермери в цялата страна, хората си изплакват всичко до болка – те не могат да вземат пасища, защото общините са ги отдали на фермери без животни, които дори са от други населени места.
Многократно съм разговарял с председателя на парламентарната комисия по земеделие Пламен Абровски, с предшественичката му Мария Белова, водил съм фермери на изслушване в комисията, за да може депутатите от първо лице да чуят проблемите им, ако случайно са ги забравили. До момента никой не се е ангажирал да въведе публичност и прозрачност – да е ясно кой е собственикът на едно стопанство, какви животни има, колко броя са, каква земя ползва в съответното населено място. Тази информация е публична, а те се оправдават с GDPR-а.
Членове на Консултативния съвет по животновъдство също са имали виртуални животни
Попитах защо не изнесат публично резултатите от проверките за виртуални животни за 2019-2020 г., но отговор не получих. Та нали има не един и двама членове от Консултативния съвет по животновъдство към министъра на земеделието, които са имали виртуални животни! През пасищата годишно се източват около 20 милиона лева. Само в едно от селата, където имаше такъв случай, става дума за 4-5 милиона на година.
– Като част от решението на проблема, имахте намерение да предложите възможност фермерите да получат достъп до земя от Държавния поземлен фонд. Какво стана с тази идея?
Предложих на управляващата коалиция да се разреши поне на един от двата годишни търга за земя от Държавния поземлен фонд да играят фермери., за да им се даде достъп до свободна земеделска земя.
През пасищата годишно се източват около 20 милиона лева
Предложението бе прието и дори записано в коалиционното споразумение, но срок за изпълнението му не бе посочен. В подготвяните тази пролет изменения в ЗСПЗЗ, които касаят ползватели на земеделски земи, искахме да внесем тази поправка, но предложението бе оттеглено – нямат интерес, големи пари се въртят в това.
