Ядливи цветя

Ядливите цветя си пробиват път и в българската кулинария

Цветята стават за ядене и могат да бъдат чудесна кулинарна добавка или украса за всякакви ястия. Цветята са използвани в готварството още от древните гърци, римляни и китайци. В някои страни замразяват ядливи цветя в кубчета лед и ги слагат в коктейли. Ако ядливите цветя са захаросани, с тях може да се украсяват сладоледи и торти.

Италианците често готвят с цветове от тиква, а индийците добавят към ястията листенца от рози. В Япония хората често използват хризантемите в готварството, а в Европа – латинките, теменужките и маргаритките. На Стария континент цветята най-често се използват за декориране на ястия или за направата на различни видове салати. На изток готвачите все по-често използват рози в кулинарията.

Ядливи цветя роза
Голяма верига хипермаркети предлага ядливи рози от Израел

Цветята не се използват традиционно в българската кулинария, но голяма верига хипермаркети вече ги предлага на българския пазар. Ядливите цветя са отгледани в Израел, а цените им са бомбастични – тарелка с червени рози струва 10 лева. Ядливите цветове от лавандула са 9,78 лева за тарелка, за 9,59 лева се предлагат цветовете от карамфил. Тарелка с теменужки или тагетис е на същата цена, а за 9,18 лева се продават  цветовете от антиринум, известен с народното наименование кученца.

Ядливи цветя тагетис и теменужка
Ядливи теменужки и тагетис

Как се използват в кулинарията ядливите цветя? Обикновено те се обработват веднага след събирането, за да не се загуби ароматът им. Преди приготвяне на храна или декорация с ядливи цветя те трябва са се измият внимателно. При розите е добре да се избягва бялата част, която се намира в основата на розата, тъй като тя е горчива и неприятна на вкус. Премахвайте винаги плодника и тичинките.

Следните ядливи цветя най-често се използват в готварството:

  • Невен – той е с жълто-оранжев цвят, подходящ е за приготвянето на рибни супи, ястия с макарони и ориз, а също така и салати.
  • Мушкато – листата и тичниките му са чудесно за поръсването на десерт. В някои страни замразяват листата му в кубчета лед и ги добавят в коктейли и други напитки.
  • Лавандула – може да се използва в шоколадови десерти, торти и сладкиши, подходяща е и при направата на винен сос, печени меса и рагу.
  • Маргаритка – с листата й можете да поръсите салата или свежи сандвичи. Подходяща като добавка на ястия с макарони и ориз.
  • Латинка – тя име леко лютив вкус. Подходяща е за поръсване на салати.
  • Роза – с листата и пъпките могат да се украсяват сладоледи, торти и всякакъв вид сладкиши.
  • Теменужка – младите листа се използват при направата на салати, поради добрите им вкусови качества.
  • Лилия – листата й са много подходящи за украса на салати и торти, а освен това могат и да бъдат захаросани.
  • Пореч, лечебна краставица – цветовете му са сини със звездовидна форма. Подходящ е за направата на пуншове, студени супи, торти и други. Младите листа могат да се добавят към месо, след като вече е сготвено.
Кученца ядливи цветя
Кученцата могат да бъдат използвани и за храна

Ядливи са и цветовете на горската теменужка, метличината, китайската роза, пасифлората, глухарчето, акацията, ружата, жасминът, люлякът.

Важно е добре да познаваме цветята, защото както при гъбите, така и при тях има токсични видове. Преди да добавите ядливи цветя в ястие, прочетете внимателно дали не са отровни. Някои цветя причиняват алергии. Астматиците и хората, страдащи от други дихателни проблеми, трябва да са особено внимателни – богати на алергени са маргаритите, невенът и хризантемите.

За Мартин В. Иванов

Вижте също

Райска ябълка

Лечебните свойства на райските ябълки

Ноември, освен, че събира малки и големи пред топлото домашно огнище, ражда и един от най-вкусните и полезни плодове – райската ябълка. Гърците напълно заслужено са я нарекли „diospyros”, което в превод означава „божествен плод”. Макар и с размерите на свито женско юмруче, той е истински витаминозен (пред)коледен подарък за организма, за който не е нужно да пишете писмо до белобрадия старец и можете да си осигурите съвсем сами. Пътят на оранжевото бижу започва от Япония и Китай и стига до Америка и Средиземно море през 18 век, като първото му гостуване в България датира от 1935г.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *