InVigor_Promo

Любовта към лимеца, орехите и земята събра Ани и Деян от “Дивата шипка”

0

Изсипваш готовата смес в тавичка, доливаш бира и си печеш дъхав бирен  хляб от лимец! Имаме го във варианти с чубрица и с добавени куркума и риган, чуден е за заети хора! – разпалено обяснява Ани, нежната половинка от семейство Герасимови.

Хляб от лимец

Лимецовият хляб на Ани Герасимова. Сн. “Дивата шипка”

Докато обмисля различни идеи за изграждане на компостер на двора в русенското село Николово, младата жена приготвя домашно орехово песто. Ядките идват от ореховите градини, които съпругът й Деян отглежда на над 300 декара.

Тя е завършила славянски филологии, маркетинг и международни връзки, но цялото си свободно време отдава на лимеца. Той изоставя високодоходна кариера в семейната туристическа компания и се заема с орехите.

Двамата ни разказват историята си по време на тренинг тура „Вдъхновения от Северозапада“,  организиран по проекта “Пендара” на фондация „LocalFood.bg“ в В2В формат. Целта му бе стопаните на посетените 12 малки ферми в Северозапада, които легално произвеждат и продават автентични продукти, да споделят с участниците практически опит по своето „излизане на светло“.  Ани и Деян предлагат продукцията си като регистрирани земеделски производители, но обмислят разширяване на производството, за да добавят стойност към производството си.

Прадядовците на Деян Герасимов внасят първата вършачка в Свищовско

Интересът към земеделието у Деян идва от прадядовците му – стопани на коне и предприемчиви производители на зърно, внесли от Австрия първата вършачка в Свищовския край. След 1944 г. заради отказ да влязат в ТКЗС-то са изпратени в лагера в Белене. „Земеделието е в кръвта ми. Дядо ми Любен имаше лозя, произвеждаше и разсад за рози, които гледаше на подложки от диви шипки, затова така нарекохме и своето стопанство – „Дивата шипка“ , разказва Деян.

Дивата шипка орехи Ани и Деян Герасимови

Заслужена почивка след тежкия ден в ореховите градини. Сн. “Дивата шипка”

С Ани се запознават още като деца на ученически лагер в Приморско. Животът ги праща в университети в различни градове – него в София, нея – във Велико Търново, но връзката не прекъсна и преди шест години двамата вдигат сватба. Междувременно Деян арендова за 50 години 200 декара земя за орехови градини от Държавния поземлен фонд. Преди 7 г. масивът е биологично сертифициран, а Деян засажда и втора орехова градина върху 135 дка.

Орехите са от българските сортове „Извор 10“, „Шейново“, „Дряново“. „Имаме машини и оборудване, купени с финансиране по подмерки 4.1 и 4.2 –  малък трактор за обработка на редовете, шредер за косене на междуредията, машини за белене, изградихме и сушилня с френска линия с чупачка, доначупваща машина, елеватор“, разказва Деян Герасимов.

Ореховите ядки се продават пакетирани за свежа консумация на едро и дребно, като първокачествената продукция се изнася в Белгия. Но младият стопанин, подобно на много свои колеги, се сблъсква с нелоялна конкуренция – търговци купуват по 6 лева от ромите изсушени орехови ядки, а орехите са брани от дърветата край пътя. Незаконният добив се узаконява формално с разрешително от общината, което дава право за екксплоатация на общински масиви. Такива орехи се изкупуват по 15 ст. за килограм.

Лимец против плевели и ерозия в междуредията на ореховата градина

За новите идеи, продукти и маркетинга в социалните мрежи отговаря Ани. „През 2014 г. обмисляхме да засадим маточина, но ни разубедиха. Тогава в междуредията на орехите насяхме лимец“, казва младата жена. Идеята е на Деян, който прилага на практика познанията си по агролесовъдство от Аграрния университет. По този начин няма заплевеляване, а и лимецът е добра покривна култура, тъй като е с дълга вегетация. Освен това действа и против ерозия – теренът на ореховата градина е наклонен и дотогава харчехме много средства за оран и дисковане, казва Деян.

Орехово песто

Ореховото песто е най-новият продукт. Сн. “Дивата шипка”

Купуват семената от Петко Ангелов от с. Рабово, който произвежда еднозърнест български лимец с глутен под 2%, което е близо 40 пъти по-малко, отколкото в пшеницата. Ани започва различни експерименти с лимеца – прави торти, сладки, кюфтенца, курабийки. Така се ражда един от най-успешните продукти на „Дивата шипка“ – пресованата лимецова ядка, която се предлага като „Флейки от лимец“.

Ани прави лимецова смес за бирен хляб по идеи от Южна Африка

Ани научава, че в Южна Африка правят бирен хляб и започва да експериментира със създаването на готова смес. После Герасимови тестват новия продукт като носят от него на приятелите си. Харесва се и в момента е един от най-продаваните продукти от сайта им „Дивата шипка“. Предлагат още бяло и пълнозърнесто брашно, трици, зърно, в продуктовата листа има и мюсли от лимецови флейки с орехи, какаови зърна, чия и пчелен прашец. Най-новият продукт е ореховото песто. Ани и Деян Герасимови са отворени и към нови идеи – дошли са на тренинг тура „Вдъхновения от Северозапада“, за да вземат по нещо от опита на производителите в тази част на България.

Инициативните млади хора биха могли да си партнират с производители на сирена и кашкавали, които да влагат техни ядки в своите продукти, или пък да зареждат бъдещия агроресторант, който едни от фермерите, посетени в рамките на обучителното пътуване, строи. А защо не и да снабдяват със своето брашно от лимец пекарни и сладкарници, или пък цеха за домашно печени кори за баница  в Чипровци?

Албена Иванова, чипровски кори

Албена Иванова и нейните чипровски кори

Тук е една от спирките в тренинг тура по проект „Пендара“ и стопанката Албена Илиева разказва, че обмислят да произвеждат кори за баница не само от бяло, но и от пълнозърнесто брашно.

Чипровски кори за баница от фабриката в сградата на училището

Производството е устроено в сградата на училището, което не работи от години. Корите ни са ръчно изработени само от брашно, сол и вод, без консерванти, казва Албена.

С реализацията се занимават синовете й, които предлагат продукцията на фермерските пазари в Монтана и София. На пазара в ж.к. Борово в столицата и директно от фермата реализира продукцията си земеделският производител от с. Превала Йордан Желев, който отглежда яйца от 80 свободни кокошки.  Носачките се хранят само със зърно, варени картофи, тикви, грах, моркови и коприва. Пред участниците в тренинг тура той разказа, че са създали стопанството със съпругата си  Мариана, след като тя напуснала работа в оръжейния завод “Миджур” в Горни Лом.

Йордан Желев, щастливи кокошки

Йордан Желев и неговите щастливи кокошки

Мариана помага и на бившата си колежка Мая Ангелова, с която преди няколко години започват малко производство на сладка, сиропи и лютеница под марката „Синевка“.

Всичко започва през 2009 г., когато от местната инициативна група ги викат да вземат участие в първото изложение за домашна храна на празника на Гушовския манастир край Чипровци.

Нещата се получават и сладката им много се търсят, макар на бурканчетата да стоят стари, олющени етикети. Така двете жени започват да ходят по изложения и фермерски пазари.

Сладко в бурканчета като бижута – за посолства и ВИП клиенти

След взривовете във военния завод двете напускат работа и в сградата на старата фурна в с. Превала отварят малък цех за производство на домашни сладка. Влагат лични средства, теглят кредит, получават и помощ по проект. Впоследствие в същата сграда е създаден и Демонстрационният център “Традициите на Северозапада”, в който Мая организира тиймбилдинги и атракции за туристи.

Мая Ангелова сладко Синевка

Мая Ангелова – кралицата на сладкото в “Синевка”

Напоследък тя експериментира с нови сладка – купажи от диви ягоди, малини и касис, прави и брандирани бурканчета с конфитюри по поръчка на посолства и ВИП клиенти.

Отглеждането на овце и производството на мляко и сирене е съвсем нов поминък и за Димитър Иванов, собственик на ферма в село Репляна.  Бивш военен, икономист  и дългогодишен ръководител във военен завод, преди 12 г. той се заема с отглеждането на животни от автохтонната порода Реплянска овца.

Отглеждаме “билкови агнета”, казва Димитър, а овцете му дават мляко с дъх на билки. Ферма „Реплянка“ е разположена в сърцето на Западна Стара планина – регион от Натура 2000 и стопанисва пасищата и ливадите около стопанството.

“Билковите” агнета и ферма “Реплянка” – амплоа на военен офицер и геофизичка

Някога в землището е имало над 8000 овце, а овчарниците са били високо в планината. Днес реплянските овце са не повече от 4000, като Иванов отглежда 600 овце и 22 коча. Дъщеря му Деси  – геофизик по професия, му помага да затворят цикъла като изучава тънкостите при направата на сирене и кашкавал.

Ферма за овце Реплянка

“Билковите” овце на ферма “Реплянка”

Първият ден на тренинг тура завършва във винарна „Боровица“ с дегустация на совиньон блан, шардоне, вионие и совиньон гри. Избата е със стара история – през 1938 г. стопаните й я подаряват на „Видинска гъмза“, а сегашните собственици я купуват през 2005 г. Елитните вина на „Боровица“ отиват за износ в Белгия, Дания и Швеция.

Винарска изба Боровица

Ароматните бели вина на винарска изба “Боровица”

Тренинг турът до Северозапада бе осъществен с помощта на Фондация “Америка за България”, която подкрепя проекта “Пендара” по приоритета му да развие експертен екип за подпомагане на стартиращите малки производители.

В тази връзка в обучението се включи инж. Валери Савов, който представи на участниците всички тънкости в управлението на безопасността на храните, приложени в практиките на посетените стопанства.

loading...
Споделете.

Коментирайте

Close